Истории за гласовете, които настояват да бъдат чути, но и за хората, които се осмеляват да ги разкажат – новият филм на Пелин Есмер „Почакай да чуеш моята“ тръгва по кината от 8 май, носейки със себе си международно признание, силно българско участие и дълбочина, която вече вълнува фестивалната публика.
„Почакай да чуеш моята“ засяга универсални теми, които изследват човешката нужда от свързаност, търсенето на надежда и приятелство, пресъздаването на себе си отново и отново през травми от детството и въображаемото ни Аз.
Филмът е копродукция между Турция, България и Румъния. Главните роли са поверени на актьорите Тимучин Есен, Мерве Йозгюр, Ипек Билгин, Мехмет Куртулуш, Нур Сюрер. Музиката е дело на композитора Христо Намлиев, а звуковото оформление – на Александър Симеонов. Продуцент на филма е Пелин Есмер („Синефилм“, Турция), а копродуценти – Поли Ангелова и Николай Тодоров („Скрийнинг Имоушънс“, България), както и „Роза Филм“ (Турция) и „Либра Филм“ (Румъния). Проектът е подкрепен от ИА „Национален филмов център“ – България, Министерство на културата и туризма на Турция и „Евроимаж“.
„Почакай да чуеш моята“ вече привлече вниманието на международната критика с участията си в редица престижни фестивали и множеството награди, които спечели. Сред тях са Наградата за най-добър сценарий в Международния конкурс „Златно лале“ (МФФ, Истанбул, 2025), наградите за най-добър филм, за най-добър режисьор, за най-добра операторска работа, за най-добра художествена сценография от Adana Golden Boll International Film Festival (Адана, Турция, 2025), както и много други.
Истории за разбити сърца, неизказани истини и спомени, които не дават покой…
„Почакай да чуеш моята“ се базира на силен сценарий, автентични персонажи, красиви моменти и дълбоки човешки истории. Героите проявяват смелост в свят, в който е все по-трудно да се свързваме истински помежду си, и се сдобиват с идентичност, споделяйки с другите драмата в живота си. „Защо желаем да разкажем историята си на другите?“ и „Какво означава споделянето ѝ за нас самите и за онези, които я чуват?“ са само част от въпросите, които грабват вниманието на зрителя още в първите минути на филма и не го оставят до самия край.
Сюжетът – пътуване между реалност и фикция
Лентата ни среща с младата Алийе (Мерве Йозгюр) – непоправима мечтателка, потопена дълбоко в своите мисли. Почитателка е на известния истанбулски режисьор Левент (Тимучин Есен), който изненадващо пристига в хотела, където тя работи, за да бъде почетен гост на филмовия фестивал в Сьоке. Местните жители го затрупват с историите на своите огорчения и разбити сърца, надявайки се да бъдат увековечени на големия екран, докато самата Алийе тихо ги наблюдава отдалеч. Не след дълго обаче тя въвлича Левент в мътните води на миналото – своето и неговото, преплитайки житейски ситуации с измислици.
Действието се развива в два града в Турция – в Сьоке и Истанбул. Желанието на Пелин Есмер да снима именно в Сьоке пламва, когато случайно открива изоставената красива сграда на хотел „Ефес Палас“, построен през 50-те години на миналия век, на чийто приземен етаж се е помещавал един от най-старите киносалони в Турция. Този почти нереален и мистичен хотел се превръща и в мястото, където Алийе осъществява своите малки бягства от реалността и рисува нови лични истории.