На 30 и 31 януари, от 19:30 ч в Национален студентски дом, Emergency Theatre ще прадстави „Сцени на разсъмване“ – представление – обръщение към духа на времето, изграден от личните преживявания на екипа, с текстове и провокации в писма на Цвета Софрониева (писател, драматург и физик).
Представлението е оратория за човешката безпомощност, за страха от загубата на човека до нас, за копнежите и илюзиите, и за силата и утехата на пробуждането. За да осъзнаем реалността, която живеем и да я приемем или променим.
В „Сцени на разсъмване“ драматургията на вътрешната сцена се постига през много лично страдание и процес на изцеление на членовете на групата. Монолозите са частично документални. Публиката бива предизвикана със сцени на еротичното и смъртта, със сцени на личен срам и желания на изпълнителите. Сцената става лаборатория за психодрама, която е напълно видима за публиката. В заключителното действие това е тема на диалога между групата и публиката. Верни на нашата мотивация, ние търсим повече бъдеще за човечеството и за личността.
Цвета Софрониева добавя по отношение на представлението: „ … Жаждата да бъдеш прилъган, излъган, защитен от мощна ръка, явно е много присъща на непорастналия човек, какъвто продължаваме да бъдем. Поемането на лична отговорност явно е трудно нещо. По-лесно е да обвиниш някого и да чакаш някой да ти реши проблемите. Самозалъгването е потребност за едно нежелаещо да порасне и поеме отговорност за себе си дете при липсата на ориентация. Как излиза от това човечеството и ще има ли спасение – отговорът е най-ясно видим в интимното. Страхът от насилие ражда насилие. Имаме нужда да проумеем кое е по-важното от страха. Само едно взаимно и заедно демитологизиране на историята и на илюзиите за бъдещето дава шанс. На лично ниво, в интимния ни живот, и сред това и в обществото. Ала не го умеем за жалост. Изкуството, поезията, това опитва да промени …“ (можете да прочетете цялото писмо на Цвета Софрониева в придружаващия файл.)
Нашата EMERGENCY THEATER фондация е неправителствена организация, която създава пространство за изследване на вътрешната сцена на човека, в търсене на личностна идентификация и реализация в социалния и културен свят. Изследване на обществените рани и тяхното третиране през артистични акции, дискусии и представления.