Коста Каракашян е режисьор, продуцент, хореограф и сценарист, който изследва емпатията и емоциите чрез движението. Творчеството му в областта на киното, танца и имърсивните преживявания с продуцентската компания ‘Studio Karakashyan’ и танцовата трупа ‘Karakashyan&Artists’ засяга социално ангажирани теми като правата на ЛГБТИ+ общността, психичното здраве и климатичната криза. Той е възпитаник на Berlinale Talents, отличен в класацията „30 под 30“ на Forbes Европа и член на Европейската филмова академия. Има бакалавърска степен по танц от Колумбийския университет и Европейска магистърска степен по права на човека и демократизация от Глобалния кампус по права на човека във Венеция – образование, което силно влияе върху неговата артистична практика и социална ангажираност.
Последният спектакъл на Коста Каракашян, INSERT COIN/PLAYER ONE е част от програмата на петата Българска танцова платформа на международния фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“. Продукцията представлява наелектризиращо преживяване, напомнящо видео игра. Публиката се превръща в активен участник, изкушен от четири специални персонажа, които се борят за вниманието й.
Специално за читателите на Kafene.bg хореографът споделя повече за правилата на тази игра и изобщо за работата на границата между реалното и виртуалното.
Поставяте публиката си във видео игра. Как постигате това всеки зрител да е протагонист, а не просто наблюдател на представлението?
Зад всеки проект на Karakashyan & Artists стои моето желание публиката да може да преживее едно представление по няколко пъти, и то различно всеки път. Затова и INSERT COIN / PLAYER ONE дава на зрителите възможността да направят избор – къде ще изхарчат своите жетони, какво ще споделят в определени моменти и кой от персонажите ще подкрепят, което се оказва опасен избор. Работихме с дизайнер на видео игри – Александър Торофиев – върху изграждането на правилата на нашата игра, за да бъде максимално въвличаща и виждаме, че публиката наистина остава ангажирана.
Представлението се движи около идентичността, желанието и контрола. Дали публиката някога наистина контролира нещо, или самото усещане за свобода на избор е хореографията на „INSERT COIN“?
Публиката определя кои от персонажите ще останат до края, така че всеки спектакъл е различен и много жив и за самите артисти, които импровизират и се адаптират в реално време. Искахме да изградим структура, в която публиката има реална намеса върху това как ще протече всяко представление и това е един от най-интересните моменти за тях.
Kакви персонажи са четирите изпълнители? Аватари, NPC-та или нещо друго? Как се справят те с постоянното взаимодействие с публиката?
Четиримата персонажи са вдъхновени от образи в онлайн пространството, които срещам често и намирам за интересни заради емоционалния им заряд. Това са мистичният оракул Вега, който анализира аурата на посетителите и им дава предсказания, д-р Валерия Кожухарова, която е лайф коуч и нахъсва жените в публиката да влязат в своята „женска енергия“, Вера Титанова, основател на компания на валута от бъдещето, която подтиква публиката да инвестира в нещо имагинерно и Феликс Фрост, създател на еротично съдържание, който лекува самотата във всеки от публиката. Те са NPC-та (неигрови персонажи), които се учат в реално време от отговорите на публиката и намират, че зрелището и насилието са начин да останат релевантни.
Танцовите артисти зад персонажите са Биляна Цолова, Нели Георгиева, Емилия Тончева и Александър Гочев – танцьори, които имат наистина трудна задача едновременно да слушат, разсъждават и отговарят по интересен начин, докато държат много конкретен физически стил на движение. Работихме много усилено с тях и успехът на спектакъла се дължи в огромна част на тяхната креативност и невероятна отдаденост.
Мислите ли, че съвременният танц е прекалено бавен в усвояването на визуалния и емоционален език на дигиталната култура? Своеобразна корекция на това ли е INSERT COIN / PLAYER ONE или зад представлението стои нещо по-лично?
Представлението определно цели да интегрира по визуално въздействащ начин кодa на съвременния свят, затова в екипа поканих и едни от най-интересните артисти в България в момента за мен – The Trackers, креативно дуо, което се занимава със стайлинг, фотография и ‘creative direction’. С тях изградихме визиите на персонажите – от костюмите до грима и успяхме да вкараме много референции към онлайн феномените от последните години.
Бих казал, че заради самия модел на разпространение, много често посланията в съвременните спектакли остаряват докато стигнат до публиката, затова ние често добавяме леки промени в INSERT COIN / PLAYER ONE, за да може той да е в крак с времето.
Представлението критика ли е към дигиталния живот, прослава на него, или съзнателно отказвате да заемете позиция — оставяйки и този избор на публиката?
За мен представлението е едновременно критика на начина, по който нашите желания и колебания се експлоатират онлайн, но е и едно любовно писмо към всички странни, шантави и забавни неща, които можем да намерим онлайн. Публиката го описва или като трагично, или като забавно представление и аз вярвам, че това е прекрасна среда, в която да се намираме. Всеки от публиката ще има коренно различно преживяване.
Сякаш поставяте публиката в ситуация на уязвимост – хората не винаги знаят правилата на взаимодействие по време на представлението. Как защитавате усещането за сигурност у публиката, като същевременно я извеждате истински извън зоната ѝ на комфорт? Къде минава етичната граница между имърсив и манипулация, има ли нужда от такава изобщо?
В представлението всеки от публиката решава как и до колко да запази своята свобода и граници, да определи докъде иска да изследва света, който артистите разкриват. Не бих казал, че работим чрез уязвимост, а чрез любопитство. За мен е изключително важно всеки зрител да се чувства комфортно и това е ключова част от колективната ни работа с артистите, в която огромна част от разговорите се въртят около преживяването на зрителите и техния комфорт.
Снимки: Борис Урумов