Балетът на Старозагорската опера гостува в Пловдив с хитовия спектакъл „Гето“ на Марио Пиаца
От премиерата си през 2019 г. спектакълът не слиза от репертоара, гостува в цялата страна и неизменно събира овациите на публиката
На 5 март, от 19. 00 часа на сцената на Драматичния театър в Пловдив Балетът на Държавна опера – Стара Загора ще представи танцовия спектакъл „Гето“ от световноизвестния хореограф Марио Пиаца – едно от най-успешните и дълголетни заглавия в репертоара на трупата.
От своята премиера през 2019 година спектакълът не слиза от балетния афиш на Старозагорската опера, гостува триумфално в различни градове на България и продължава да среща възторжения отклик на публиката. „Гето“ е от онези специални заглавия, към които самите балетни артисти изпитват изключителна привързаност и пристрастие – спектакъл, който те танцуват с пълна отдаденост и вдъхновение.Зашеметяващият финал се бисира многократно и превръща всяко представление в незабравимо събитие.
„Гето“ е спектакъл, в който емоцията върви ръка за ръка с разума, а личната съдба се превръща в колективна памет. „Гето“ говори за стремежа на човека да излезе от наложената изолация и да отстоява правото си на свобода, достойнство и принадлежност. В този контекст гетото вече не е място на принуда, а пространство за диалог и уважение към културните и социалните различия.
Фиорди Лоха – в ролята на Давид
В представлението в Пловдив на 5 март в главните роли ще се превъплътят: Харука Ишиго /Сара/, Фиорди Лоха /Давид/, Кармен Демирташ /Душата/, Калин Любенов /Главният равин/, участва цялата многонационална балетна трупа на Старозагорската опера под артистичното ръководство на примабалерината Силвия Томова.
Харука Ишиго – в ролята на Сара
Хореографският прочит на Марио Пиаца превръща гетото в обобщен символ на всички форми на дискриминация, изведен от трагичната историческа памет на еврейския народ. Представено поетично и мечтателно – в духа на платната на Марк Шагал – сценичното действие разгръща богат емоционален спектър: от любовта, сватбените ритуали и празничността, през депортацията и трагедията на Холокоста, до вярата в духовното възраждане.
Калин Любенов – в ролята на Главния равин
Музикалната драматургия е сърцето на спектакъла „Гето“. Основен мотив в клезмер музиката е песента „Надежда“ (HaTikva). Тя е лайтмотив на целия спектакъл, символ на вярата, устойчивостта и духовното оцеляване, и звучи на живо в изпълнение на оперната прима на Старозагорската опера Деси Стефанова. Соло цигулката на Александър Шамраев придава на музикалната линия интимност и силна емоционална дълбочина, като превръща всеки тон в лична изповед.
В „Гето“ клезмер музиката не съществува изолирано – към нея се добавят и други силни музикални символи, които разширяват темата за историческото съзнание и колективната съдба. Мотиви от музиката на Горан Брегович внасят сурова балканска енергия и ритъм, ромското „Джамале“ напомня за трагедията на ромската общност, а унгарският плач на цигулките звучи като зов за изгубени животи и прекъснати съдби. Тези музикални пластове се преплитат и изграждат мощна емоционална арка, която води зрителя от празника към трагедията и обратно – към надеждата.
От своята премиера през 2019 година спектакълът не слиза от балетния афиш на Старозагорската опера, гостува триумфално в различни градове на България и продължава да среща възторжения отклик на публиката. „Гето“ е от онези специални заглавия, към които самите балетни артисти изпитват изключителна привързаност и пристрастие – спектакъл, който те танцуват с пълна отдаденост и вдъхновение.Зашеметяващият финал се бисира многократно и превръща всяко представление в незабравимо събитие.
„Гето“ е спектакъл, в който емоцията върви ръка за ръка с разума, а личната съдба се превръща в колективна памет. „Гето“ говори за стремежа на човека да излезе от наложената изолация и да отстоява правото си на свобода, достойнство и принадлежност. В този контекст гетото вече не е място на принуда, а пространство за диалог и уважение към културните и социалните различия.
Фиорди Лоха – в ролята на Давид
В представлението в Пловдив на 5 март в главните роли ще се превъплътят: Харука Ишиго /Сара/, Фиорди Лоха /Давид/, Кармен Демирташ /Душата/, Калин Любенов /Главният равин/, участва цялата многонационална балетна трупа на Старозагорската опера под артистичното ръководство на примабалерината Силвия Томова.
Харука Ишиго – в ролята на Сара
Хореографският прочит на Марио Пиаца превръща гетото в обобщен символ на всички форми на дискриминация, изведен от трагичната историческа памет на еврейския народ. Представено поетично и мечтателно – в духа на платната на Марк Шагал – сценичното действие разгръща богат емоционален спектър: от любовта, сватбените ритуали и празничността, през депортацията и трагедията на Холокоста, до вярата в духовното възраждане.
Калин Любенов – в ролята на Главния равин
Музикалната драматургия е сърцето на спектакъла „Гето“. Основен мотив в клезмер музиката е песента „Надежда“ (HaTikva). Тя е лайтмотив на целия спектакъл, символ на вярата, устойчивостта и духовното оцеляване, и звучи на живо в изпълнение на оперната прима на Старозагорската опера Деси Стефанова. Соло цигулката на Александър Шамраев придава на музикалната линия интимност и силна емоционална дълбочина, като превръща всеки тон в лична изповед.
В „Гето“ клезмер музиката не съществува изолирано – към нея се добавят и други силни музикални символи, които разширяват темата за историческото съзнание и колективната съдба. Мотиви от музиката на Горан Брегович внасят сурова балканска енергия и ритъм, ромското „Джамале“ напомня за трагедията на ромската общност, а унгарският плач на цигулките звучи като зов за изгубени животи и прекъснати съдби. Тези музикални пластове се преплитат и изграждат мощна емоционална арка, която води зрителя от празника към трагедията и обратно – към надеждата.
Музиката в „Гето“ не просто съпровожда танца – тя разказва, помни и свидетелства. Тя е общият език, чрез който спектакълът говори за болката, съпротивата и възможността за духовно възраждане.
Кармен Демирташ – в ролята на Душата
Балетът е структуриран в три части – от идилията на Еврейската сватба, през асоциативните образи на разруха, самота и загуба, до възстановяването на прекъснатия ритуал и завръщането към общността. Символичният образ на Душата извежда спектакъла отвъд конкретния разказ – като знак за съхранената духовност и продължението на живота.
Гостуването на Балета на Старозагорската опера в Пловдив предлага не просто спектакъл, а силно музикално и човешко преживяване – послание за памет, мир и свобода, което остава дълго след последния аплауз.