На 18 октомври 2025 г. от 20:00 ч. в кино „Влайкова“ ще се състои премиерата на документалния филм „Micro Movement for Change“, посветен на Международния фестивал на микротанца 2025.
Входът е свободен.
Филмът проследява артистичните търсения и експериментите на шест международни участници от Унгария, Австрия, Великобритания, Франция, Германия и България, които изследват границите на телесното изразяване в минимално сценично пространство. Чрез интервюта, наблюдения и откъси от пърформанси „Micro Movement for Change“ анализира възможността за концентрирано сценично присъствие и ролята на танца като инструмент за социален и естетически диалог.
Филмът представя Международния фестивал на микротанца като платформа за изследване на движението, тялото и пространството в тяхната взаимна зависимост. Проведен през април 2025 г., фестивалът събра хореографи, танцьори, изследователи и културни мениджъри, които обсъдиха физическите и концептуални граници на съвременния танц в контекста на социалната промяна и естетическата редукция.
Екипът зад „Micro Movement for Change” е съставен от млади и ангажирани творци, носещи ясно професионално виждане и дълбок интерес към танцовото изкуство и документалната среда. Режисьор е Адриана Славова, която координира визуалната и повествователната рамка на филма; монтажът е поверен на Божидара Цонева, която сглобява пулса на кадрите в обединен език; оператор е Наси Христева, чието око за детайл придава на сцените атмосфера и интимност; Орнелла Цолканов изпълнява ролята на водещ, въвеждайки диалога между артист и зрител; а хореограф и артистичен директор Михаил Бонев задава естетическата визия и сценичната рамка, осигурявайки синергия между танцово движение и документална конструкция
В контекста на съвременните сценични практики и динамичното културно време, Международният фестивал на микротанца и филмът „Micro Movement for Change“ заемат особено място като модел за адаптация и концентрация на израза. Те отразяват промяната в начина, по който изкуството реагира на съвременността – чрез редукция, осъзнатост и интензивност. В епоха, в която пространството, времето и вниманието се фрагментират, подобни формати изискват от артистите максимална точност и вътрешна дисциплина, а от публиката – активно съучастие. Именно тази взаимност – между автор и зрител, между ограничението и свободата – превръща събитието в знаков пример за развитието на нови сценични езици, способни да формулират социални и екзистенциални въпроси с минимални, но изключително въздействащи средства.