Първият филм, който зрителите ще видят е „Портрет на един панелен блок“. Ето какво разказва режисьора Веселин Зографов за своя филм:
„Едва ли ще има човек, който не би се съгласил с мен, ако кажа, че един от символите на социализма са т.нар. панелки. Онези познати сиви блокове, в които са разбити немалко мечти и са погубени немалко душевни пориви. Но нека не се отнасяме с лошо към всички тези жилищни сгради, в които и до днес живее една голяма част от българското население. Нека се опитаме да разберем защо са такива, каквито ги познаваме днес. Вие как мислите, че би могло да се случи това? Аз си мисля, че най-добрият начин да разгадая мотивите за тяхното съществуване до ден днешен е да се потопя в живота на хората, които обитават тези блокове.“
Именно това е направил и Веселин Зографов. Неговият експеримент, озаглавен „Портрет на един панелен блок“ го отвежда в софийския квартал „Люлин“ 1, където се среща с жителите на блок 001. Целта му е ясна – да разбере защо нещата са такива, каквито са. Всъщност този експеримент, представен на „Златна роза“, представлява един любопитен късометражен филм, в който се преплитат похвати от анимационното, документалното и игрално кино, разказващи историята на един панелен блок.
„Може и нищо общо да няма“ – вторият филм от програмата, е създаден в рамките на работилница за късометражно документално кино по време на Родопи филм фест – международен фестивал посветен на документалното кино, с ръководител реж. Светослав Драганаов („Децата на Дружба“ (2007), „Град на мечти“ (2011), „Живот почти прекрасен“ (2013)„Смирен“ (2022), заедно със студенти по кинорежисура от Нов български униврситет. Филмът обединява личните истории на няколко човека родом от родопския град:
„В Новия център на град Смолян живеят няколко хиляди души. Сред тях, четирима открехват вратите на домовете и сърцата си, за да разкажат повече за родния си град, любовта, театъра, волята за живот и други истории.“
Творческият екип на филма се състои от студентите по кинорежисура от Нов Български университет в класа по документална режисура на Светослав Драганов: Тихомир Рачев – фотограф, режисьор и оператор на музикални клипове: Desy – Back Then, Gigashadow – Party, Desy – Misery, Death Man’s Hat – For Me и др., Таня Костадинова – актриса, позната от немския филм Die Geschichte der Menschheit – leicht gekürzt (2022) на режисьора Erik Haffner, английският Resignation Day (2021) на реж. Adam Basil и Adam Brashaw, българския късометражен филм Better Nature (2019) на реж. Ралица Петрова, театралната постановка „Одисей“ (реж. Диана Добрева) и др.,Веселин Зографов – звукооператор и режисьор на късометражните филми „Портрет на един панелен блок“ (2018), „Може би така е най-добре“ (2018)., Калина Николова – автор на филмови ревюта на онлайн платформата 7arts.bg, режисьор на късометражен проект по разказ на Георги Господинов „За Лора“ – излъчен в рамките на Яворови дни в Поморие (2020), Мария Иванова – режисьор на късометражния филм „Стъпки“ съвместно с Ралица Аджиларска, спечелил втора награда в рамките на фестивала Huawei Smartphone Film Festival (2022). Участие в създаването на филма „Може и нищо общо да няма“ взеха още Александра Иванова – студентка по монтаж в НАТФИЗ и монтажистка на документалния проект „Да чуеш със сърцето си“ с реж. Габриела Димитрова (2022), Алберт Наков студент по кинорежсура в НБУ и Никола Бозаджиев режисьор на „Шибил“ (2020).
Създаден за 48 часа – от заснемането, през монтажа до финалата постпродукция, филмът имаше своята премиера пред смолянската публика още по време на фестивала, пред пловдивската публика през есента, а сега предстои втори показ в София в Дома на киното на 29 декември от 16:30 ч.