В рубриката „Продавачи на надежда“ на Десислава Томова ви представяме светоусещането на Даниела Бабикян, управител на магазин за цветя в центъра на София.
Когато една роза се срещна с един полски мак…
Названието на вашето магазинче напомня за един знаменит роман на Булгаков – „Майстора и маргарита“ . Има ли връзка между двете?
Това е романа на моя живот. На 18 години го прочетох за първи път и той породи в мен едно друго светоусещане. Гледам по друг начин на живота и на хората около себе си. Той доведе след себе си и голямата ми любов. Абсолютно тенденциозно е наименованието на магазина, като разбира се, не смея да съм плагиат и да сложа първичното име на романа и затова леко го трансформирах в естетиката на това, с което се занимавам.
Както показва призивът на входа вашите клиенти се превръщат и във ваши приятели…
Да, така е. За мен, винаги е било много важно, когато дойде един клиент, да не дойде за първи и последен път. Искам да започне да се връща. С част от тях ставаме приятели. С част от тях започваме да правим букети от самото начало на една връзка, след което правим букети за годеж, правим букети за сватба, букетите за изписване на бебе и така вече 12 години смея да кажа, че намерих страшно много приятели.
Също като хората и цветята увяхват, главичките им клюмват. „Защо става тъй?“, задавам същия въпрос като малката Ида от творбата на Ханс Кристиан Андерсен „Цветята на малката Ида“.
Защото сме ги лишили от първичната им любов към корените. Затова и хората посърват, когато нямат здрава връзка със своите корени. Тук вече навлизаме в едни малко по-философски теми. За жалост моето изкуство е много мимолетно, но пък смея да кажа, че доставяме някаква наслада и носим радост и любов на хората.
Кои са цветята, които най-много се търсят?
Хм. Много интересен въпрос. Класиката са розите. Мъжете, които са традиционалисти по своята природа, за тях червената роза е №1. За мен червената роза е прекрасно цвете, но в никакъв случай не е цветето, което най-много ме докосва. Имаше период, в който герберите бяха дълго време на мода. Няколко години всичко живо търсеше гербери. Защо ли? Сега Слава Богу този период отмина. Всъщност нашите клиенти са тези, които са с по-нетрадиционен поглед към цветята изцяло.и много обичат ние да миксираме различни цветя. Правя много смели комбинации. Вчера направих, например, букет с водни лилии и магарешки бодил. Исках да покажа нежността и трънливостта в една връзка. Такъв ми беше казуса. Класиката са розите и след тях вече всички останали цветя имат своята красота.
Клиентите влагат ли замисъл в поръчките си? Всяко цвете носи някаква символика…
Понеже съм учила три години „флоръл дизайн“ в един американски университет и това е едно от нещата, които ни преподаваха – за символиката на цветята. Научих клиентите си като дойдат при мен да ми кажат: „Трябва ми букет за млад човек, за даден повод, казват повода и оттук аз започвам да разпитвам: човека меланхоличен ли е, дали е лиричен или експанзивен?“ и оттам насетне вече съм научила хората с които работя да оставят цялостната изява в мои ръце. Мисля, че досега всички са доволни, в по-голямата си степен. Връщат се обратно при нас.