„Моята многострадална майка се помина при мене в Бергамо. Съдбата ми изпрати Виржиния, това свято 14 годишно момиче, от бедно семейство, да ми помага при денонощното лекуване на отиващата към вечността моя майка. Тя се прояви като една истинска мисионерка на доброто, като се жертвуваше денем и нощем цели две години да се грижи заедно с мен за моята майка. След смъртта й, аз осинових Виржиния като дъщеря, като признателност за нейното самопожертвувание и направено добро. Тя е едно много мъдро и културно същество и в атмосферата на моя живот на художник научи езици и се разви в културата. Това е портретът й, направен от мен в Доломитните Алпи, когато беше на 17 г. възраст. Сега тя е вече на 27 години и се грижи за мен като една истинска майка.“ – това са думи, написани на гърба на портрет, рисуван през 1950 г., който се пази като фоторепродукция. Авторът е световноизвестният български художник Борис Георгиев /1888-1962/ – патрон на Градската художествена галерия – Варна, а писменото свидетелство е от 1960 г., от последните години на живота му. В тях е събрана човешката съдба, което стои зад историята на именуването на Варненската галерия, случило се след като осиновената дъщеря на художника Виржиния Джакомети-Георгиев решава да дари голяма колекция от негови картини на галерията в морския град. Тази история вдъхновява и днес.
На днешния ден, Благовещение, Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна призовава да помислим с обич и отговорност за нашите майки, за нашите любими възрастни хора и да споделим изкуството от домовете си.
За картина на деня Галерията избира Портрета на майката на художника, рисуван от Борис Георгиев през 1942 г.
„Благовещение е ден за почитане на майките – припомня директорът на Градската художествена галерия – Варна Пламена Рачева. – Нека нашата обич и признателност стигне до тях сега с мила дума или със споделен спомен. Да стоплим сърцата си с благодарност и надежда!“
Ето как Пламена Рачева представя днешната Картина на деня:
„Думи на всемирно синовно откровение съпровождат портрета „Майка ми“ на Борис Георгиев – „Най-святото същество, което човек има на този свят е майката, която ни е дала живот и ни е обичала както никой друг… Очите на моята майка са пролели много сълзи през нейния живот, изпълнен с толкова мъка и скърби, понасяни с достойнство и смирение.“
Майката на художника Борис Георгиев, Милка Иванова Харалампиева, е родена 1868 г. във Велики Преслав. Тя е човек, надарен със силен дух, любознателност и ум. За дълбокото синовно чувство на Борис Георгиев към неговата майка четем в спомените на близките му – „Борис се отнасяше към майка си с патриархално, старобългарско уважение, което бе трогателно“. Портрети на майка си художникът излага във всички свои изложби. По този начин той ѝ отдава своето уважение и благодарност. В различните варианти на портрета художникът запазва едно общо композиционно решение. Възрастната жена е изобразена допоясно, седнала под арката на колонада, зад която в дълбочината на пространството, както е при ренесансовата живопис, ни се разкрива широка панорама с хълмиста местност. Всички детайли в сюжетния разказ носят особен символичен смисъл и подсказват за душевните терзания на майката. Като ореол, в арката зад нея се процежда топлата жълта слънчева светлина. Силното й сияние осветява краищата на тъмния шал, белите коси, плъзга се диагонално по лицето и се фокусира върху старческите ръце. В образа на своята майка художникът е постигнал жива и съвършена нежност, дълбоко състрадание, истинска човешка любов.“