Преселението, релокацията, емиграцията през погледа на Ванга показва мултинационалната продукция „Дом за овце и сънища“ /реж. Гергана Димитрова/ – носител на награди Икар за главна женска роля на Здрава Каменова и авторска музика на Павел Хаджиев.
Часове преди спектакълът да бъде изигран в рамките на ACT Фестивал за свободен театър (на сцената на Къща-музей “Андрей Николов” към Националната Галерия от 20.45 днес), говорим със Здрава за смисъла на свободния театър, темите и символите в постановката и реакцията на международната публика.
Как се появи идеята за пиесата „ Дом за овце и сънища”?
„Дом за овце и сънища“ се пръкна на бял свят след поканата на Червената къща и Студио Я, студио за експериментален театър към театър Максим Горки в Берлин. Там бяхме поканени три групи артисти от Гърция, Турция и България, целта беше да се създадат три спектакъла на тема Първата бежанска вълна в Европа, а именно тази след Балканските и мeжду съюзническите войни. С Гергана Димитрова автор на концепцията и режисьор на спектакъла попаднахме в много интересна творческа среда, историите, които разказахме трите трупи без да знаем и без да се наговаряме се преплитаха по такъв несъзнаван и магичен начин, бяха толкова различни и толкова близки в болезнеността си. Не вярвахме, че чужда публика може да приеме тези истории, че те може да я докоснат така както нас, децата на преживелите тази история….но се оказа, че темата за бягането, за оцеляването и търсенето на дом в един хаотичен и объркан свят е толкова голяма, колкото не сме предполагали. Сега „Дом за овце и сънища“ не спира да пътува по света, след две седмици заминаваме за Румъния, преди две седмици бяхме в Германия.
Самата история преплита различни хора и персонажи в съня на сляпа гадателка, а бял овен я води през различни периоди от миналото, настоящето и бъдещето. Има ли някаква символика в избора на белия овен?
Овенът не е измислен от нас, Ванга разказва, че бял овен я води и тя ходи след него, затова изглежда, че тя сляпата вижда. Овенът го преплетохме с овците, които броим преди да заспим…Изобщо в пиесата претичват различни животни, те също са герои в историята на света.
„Дом за овце и сънища” е част от проекта „Къщи, обитавани от духове“ или „Haunted Houses“ – мултинационална копродукция за неосъществимата идея за чиста нация. Защо тази идея да е неосъществима и ако беше, дали съществуването на хомогенна общност би било в разрив с природните закони?
Ние сме създадени от преплитането на толкова различни хора, идващи от различни места, с различни корени, това ни прави по-големи, по-приемащи, по-хора. Другото не го разбирам и не го искам.
Цялата миграция, на която ставаме свидетели в последните години, буди ли страх у Вас?
Буди тревога, не могат да са ми безразлични семейства, които бягат с децата си, за да се спасят от войната, не мога да приема и тероризма. Намирам смисъл в говоренето и разказването на различните истории на различните хора, за да не поставяме етикети, за да се опитаме да сме по-големи от страховете си.
Самата тематика, на която е базирана пиесата, е сложна и тежка. Как реагира публиката на Вашата интерпретация на проблема?
Публиката е доста развълнувана, или мълчат, или си поплакват, някои просто искат да не говорят след това. Много хора споделят истории на бабите и дядовците си бежанци. Оказа се, че една дама от публиката познава кравата Пенка, чиято истинска история разказваме в пиесата
Колко време Ви отне предварителната подготовка, за да се оформи финалната идея за представлението?
Три месеца търсихме автентични материали от миналото, както и от бежанската вълна през 2015та…Мислихме и как да разкажем тия истории и как и през какво да ги пренесем до публиката, докато не намерихме образа на Ванга и от там всичко потръгна.
Защо е важно театърът да е свободен?
Защото иначе няма смисъл
Какво от независимата сцена у нас е “все по-топло”?
Публиката. Тя вече ни припозна, търси ни и се намира в представленията ни. Това е почти всичко, от което се нуждаем. Другото е…само малко повече пространства за независим театър и повече финансова подкрепа. Но първото от трите го има и то е най-важно.