Стефани Ханджийска е танцов артист от България. Артистичните й търсения се позиционират в сферата на хореографията, документалното изкуство и визуалните изкуства. Автор е на спектаклите SPACES, Itinerary, Йон (пиеса за осиновените) и др. Колаборатор на Aerowaves 2018, BBC 2 и Steam Room.
В момента работи върху първия си проект за танцов филм “Поглед от Ръба” заедно с Коста Каракашян. В близкото бъдеще й предстои да замине за програмата за млади хореографи ATLAS на ImPulsTanz 2019 като стипендиант на “С Усилия към Звездите”.
Разговаряме с нея във връзка с участието й в пилотната програма за съвременни танци, хореографията и пърформанс Гореща стая.
Въпрос: Участвате в инициативата „Споделени практики“ на Steam Room. С какви очаквания се включвате в това предизвикателство?
Отговор: Включвам се повече с предложение, отколкото с очаквания. В своята сесия за Споделена практика предлагам различни неща, които за мен са интересни, в натурален и не-редактиран вид.
Въпрос: По какъв начин ще протекат „Споделените практики”?
Отговор: Моята практика ще бъде нещо като едно голямо гости – ще слушаме музика, ще слушаме документални записи, ще пишем, ще рисуваме…Ще гледаме и обсъждаме неща от различни светове. Ще прекараме време заедно.
Въпрос: Коя е най-важната артистична практика, която ще споделите с аудиторията?
Отговор: Избягвам да степенувам нещата по важност за другите хора, мисля, че е важно всеки да степенува тихо и ясно за себе си.
Въпрос: Какво ви носи контакта с участниците в Steam Room?
Отговор: Steam Room за мен са новата звезда на небосклона на българския съвременен танц. Или, по-точно, не само самия танц, но в разбирането за това какво е танц и за какво / може да ни служи. Много се радвам, че това се случва – нужни са ни събития, на които да се срещаме и да прекарваме време заедно, извън парадигмата влизане в театъра – гледане на представления – поздравления (евентуално).
Въпрос: Има ли засилен интерес към съвременните танци, хореографията и пърформанса?
Отговор: Честно казано не съм убедена, че има реален засилващ се интерес към съвременния танц в неговото разширено разбиране в България. Може би има засилен интерес към танците като социална/телесна практика в по-комерсиалните й форми, но не и към съвременния танц и пърформанса като цяло. Самият сектор от професионалисти прави целенасочени и смислени усилия в развитието си, което да се надяваме, ще развие и нови публики.