Представяме ви Генчо Петков – фотограф на годината за 2016 г. и част от българското жури на фестивала DroneUp International Film Festival – фестивал за дрон кинематография и фотография от цял свят, който ще се проведе за втора поредна година в Пловдив.
Генчо Петков е преподавател по дигитална фотография във ВТУ „Св.Св. Кирил и Методи“, артист на Световната федерация за фотографско изкуство (AFIAP) и съосновател на Асоциацията на рекламните фотографи в България. Фотографиите му са представяни из цял свят, носител е на многобройни международни отличия.
Ето какви впечатления сподели един от най-талантливите български фотографи за журирането на фестивала и очакванията си към тазгодишното издание.
Здравейте! Изключително ни е приятно да поговорим с Вас. Вие журирате на DroneUp International Film Festival, който ще се проведе за втора поредна година в Пловдив този август. Разкажете какво е Вашето лично преживяване, предвид богатата Ви професионална биография, да бъдете част от този фестивал.
Здравейтe! За мен е чест да бъда част от този фестивал.
По време на етапа на журиране разгледах над 80 клипа и снимки, съпреживявайки авторовите идеи, усещания, чувства и мислене. Станах една малка част от тях. Усещането е невероятно, станах по-добър, по-креативен, по-тъжен, по-нежен, по-богат …
Когато двама човека си разменят по една ябълка, всеки ще има по една ябълка.
Когато те си обменят по една идея, всеки ще притежава по две идеи.
Какъв е подходът Ви на журиране?
Журирането в изкуството е субективен процес, който е базиран на широк спектър от знания, опит, емоционалност от страната на оценяващия.
За да бъде минимизиран този субективизъм, обикновено има предефинирани критерии и се прилага някаква оценъчна система, предимно точкова.
В този конкретен случай, за който говорим, аз специално първоначално оставям творбата да ми създаде някакво емоционално усещане, търсено от автора. Това е общото, цялостно въздействие от всички компоненти и изразни средства, които са заложени в нея като артистичен продукт.
След това започвам с рационалния анализ – по конкретните критерии, които за този конкурс са 8.
Стремя се да не съпоставям една с друга творба, а всяка да я разглеждам сама за себе си, спрямо моята ценностна система.
Независимо от това, понякога се връщам на вече класифицирана от мен и коригирам някои оценки.
Не се влияя от името на автора или от други оценявания и отличия, давани на други конкурси.
Кое е най-ценното за Вас – какво е нещото, което може да Ви „грабне“ в един артист и работата му и да реши избора Ви?
Отговора е ясен – цялостното въздействие. Това е сложен комплекс от взаимодействащи си художествени елементи, в чийто център стои идеята.
От тази гледна точка при видеото печелят предимно екипните изпълнения. Много рядко може да се срещне самостоятелен автор, който да бъде едновременно и добър оператор, сценарист, режисьор, монтажист…
Във фотографията е обратното, по-често индивидуалният артистизъм определя крайния резултат.
Както обичаше да казва покойната ми баба: „Веригата се къса на най-слабата халка“.
Случват ли се у нас достатъчно подобни събития, свързани с фотографията? Какво още може да се желае и коя е правилната посока за българските творци?
Да, събития с изложбен или конкурсен характер има достатъчно много и разнообразни. За съжаление, с малки изключения, наградните фондове са символични за количеството и качеството на творческия труд, който се влага. На практика, творците не могат да се самоиздържат от артпродуктите, които създават.
Държавата при нас тотално е абдикирала от изкуството. Само като пример, една средно голяма община, със 70 000 жители, отделя грант за всякакъв тип художествени продукти, общо финансиране в размер на средногодишното заплащане на примерно 4, 5 творци. Направо е трагично.
Вярно е и това, че има и сдружения, защитаващи правата на авторите, както е Мюзикаутор, но това е само в една конкретна област, които давам като пример за добър мениджмънт.
А посоката, която препоръчвам, артистите да излязат на световния пазар на изкуствата и от такава, по-висока камбанария, да оценят те къде са позиционирани в него.
Вие преподавате във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Как се преподава фотография, въобще изкуство?
Първо да разделим фотографията от изкуството. Сама по себе си, фотографията е технология, инструментариум.
Там са ясни връзките – компонент, действие, резултат. Това е базата на обучението.
Дотолкова, доколкото се работи с константни елементи – светлина и обекти, се овладява само начина за получаване на определена визия.
Другата част – художествеността чрез фотография, не се учи, тя си е заложена в самия човек. Има общи принципи за възприемане на образа – силни и слаби точки, правила на третините, златно сечение, тонални и цветни баланси….
Но няма готова рецепта за шедьовър.
Трябва да се изгражда артистично мислене, чрез създаване на обща визуална култура за достигнатото досега.
И тогава таланта в твореца избуява и разцъфва.
Какво е впечатлението Ви от младите хора, с които се срещате като преподавател, попадате ли на таланти?
Категорично да, като отговор на втората част на въпроса.
Възможността чрез интернет бързо и лесно да видиш различни творби от цял свят създава точно тази обща визуална култура, за която преди това говорех. Младите хора вече са с много голям потенциал и креативност.
При тях е необходимо да се създава творчески „спам“ филтър и за да могат да отсяват житото от плявата.
Вас лично кое Ви впечатлява в DroneUp International Film Festival, кое е уникалното и по-различното?
На първо място е спецификата, свързана с една нестандартна гледна точка към реалността, необичайна за повечето хора.
Тя покрива мечтата да летиш, да се рееш и да си свободен като птица.
От тази гледна точка, аз смятам, че това е уникалното и същественото.
И естествено, възможността много хора да се докоснат образно до различни места, където физически не биха могли да отидат или да видят.
Вие сте фотограф на годината за 2016г. Разкажете повече за тази престижна награда.
Организатор e Voubs, което конкурсен хъб, т.е. онлайн място за провеждане на различни конкурси.
Voubs International Photography Awards 2016 имаше шест категории:
“Хора”, “Модна фотография“, “Храна“, “Архитектура“, “Репортажи“ и “Атрактивни фотографии от България“, подкрепени с голям награден фонд.
Участваха 592 участници от цял свят.
Оценяването на снимките е както от 9 членно международно жури, а също така и от потребители на сайта по 4 критерии и с различна тежест.
Системата е доста сложна, с цел избягване на некоректни манипулации и въздействия. Всяка снимка получава комплексна оценка в два тура.
Отличието Фотограф на годината 2016 Voubs, се дава за сумарно общо представяне във всичките, чрез събиране на получените проценти.
Аз получих за 5 от моите снимки, преминали във втория тур, общо 292 точки, само 4 повече от следващия участник (от Германия), което е минимална разлика от около 1%. Наистина, това е много тежък и комплексен конкурс.
Основната особеност при него е широкия спектър, в който трябва да се впишат участниците. Обикновено авторите са относително специализирани (влючително технологично) или имат предпочитани области на снимане.
Повечето фотографи бяха подали снимки само в две до три категории.
Три от моите снимки се класираха респективно на 2-ро, 4-то и 5 място в категориите си.
Освен престижното звание, получих красива статуетка на Златен пегас, диплом и парична премия.
Последните Ви проекти – над какво работите в момента?
Проектът, както е модерно да се дефинира, е предимно комерсиално понятие. Има дългосрочно разтегнато планиране, това е процес с времеви етапи.
За творческата ми работа, аз предпочитам другия вариант, да уловиш момента, красотата, светлината, като оставиш музата да те води.
По-общо разгледано, като действащи дългосрочни проекти: като доверен фотограф на Google, снимам виртуални турове из България.
Обикалям накръст страната по диагоналите й. Така пътем понякога, реализирам и артистични творби.
Ако можете през личната си призма да опишете фотографията с няколко думи, кои биха били те?
Светлина, Емоция, Красота, Време, Място.