Вълнуващ концерт с песните на Джакомо Пучини ще събере почитателите на композитора на 26 юни от 19,00 ч. в залата на Държавна опера-Стара Загора, за да се насладят на изкуството на един любим и доказан творчески тандем – тенорът Ивайло Михайлов и пианистката Деница Петрова. Концертът ще представи цикъла „Песните на Пучини“, а композициите, включени в програмата, сами по себе си ще изненадат всички почитатели на Пучини, защото са малко познати и стават обществено достояние едва през 1987г., когато един от най-големите изследователи на творчеството на Пучини – Майкъл Кей ги публикува. Ивайло Михайлов ще представи песни за глас и пиано предназначени за ценители, които намират удоволствието от изкуството в по-сериозната музика.Водещ на концерта е утвърдената актриса Ивана Папазова, която не за първи път се среща отблизо с оперното изкуство. Ивана Папазова получава през 2014 Наградата „ПЛОВДИВ“ в категория „Театър“ и годишната награда на Обществото на независимите критици за моноспектакъла „ГЛАС“ от Елена Алексиева, реж. Калин Ангелов. „Глас“ разказва за двойничката и нереализирана дубльорка на оперната прима Мария Калас – Виктория Глас.
Песните на Пучини, които ще представи за първи път пред старозагорската публика тенорът Ивайло Михайлов са композирани през най-плодотворните години на Пучини, като голяма част от тях са написани случайно, по определен повод или по настояване на близки и приятели. Някои от тях са били композирани по поръчка на учебни заведения, други като романси, предназначени за приеми, и са били публикувани в периодични музикални издания.
Романсът „A te“ е написан в периода 1874 – 1880-та г., когато Пучини е учил композиция при Карло Анджелони в Института „Пачини“. „Salve Regina“ и „Mentia l’avvizo“ са композирани по време на следването му в Миланската консерватория. Песента „Canto d’anime“ е написана през 1904 специално за „грамофона“ по поръчка на Алфредо Микаелис, собственик на грамофонна компания. Пучини пише великолепната песен „Casa mia“ /“Къща моя“/ по молба на Едоардо де Фонсека, редактор, който я включва в статия, публикувана в списанието „La casa“ /„Къща“/. В статията Пучини описва и разказва за своите резиденции в Торе дел’Лаго, Киатри и Абетоне. С „L’uccelino“ /“Птиченцето“/, приспивна песен, написана за детето на негов приятел, с „Terra e mare“ /“Земя и море“/, написана за Де Фонсека за „Годишен албум за изкуства и писма“, и с „Новисима – 1902″, Пучини достига високото ниво на успешен песенен композитор.
Острият музикален слух ще улови, че Пучини съвсем не е устоял на изкушението да използва тези песни като мотиви и в своите опери. Както споделя Майкъл Кей: песните са като ранни мисли за бъдещи опери. Така например прочутата ария на Де Грийо от операта „Манон Леско“ е изградена върху Mentia l’Avviso – речитатив и ария за тенор и пиано. Основата на квартета от трето действие на „Бохеми“ е песента „Sole e amore“ /“Слънце и любов“/, матината, написана от Пучини осем години по-рано. В „Тоска“ и „Мадам Бътерфлай“ се чува ехо от вече родени от перото на Пучини мелодии. Една от тях е „Avanti Urania“ /Напред, Темида!“, композирана от Пучини за неговия голям приятел и меценат Маркиз Карло Джинори-Лищи /Къдравия/. Другата е „Inno a Diana“ /“Химн на Диана“/, написана за ловните дружинки и посветена на всички ловци в Италия. „Canto d’anime“ /Песен на душите/ е прототипът на арията на Ринучо от операта „Джанни Скики“. „Morire“ /Да умреш/ е използвана два пъти – в албум продаван с благотворителна цел от Италианския Червен Кръст по време на Първата Световна Война и като встъпителна ария на Руджеро във втората версия на „Лястовичката“. Съществуват много други примери за използването на песните от Пучини, а също така и на инструментални произведения в композирането на неговите опери.