Режисьорът на новия български филм „Без крила“ Ники Илиев сподели в интервю за Kafene.bg своите вдъхновения, послания и предизвикателства при създаването на лентата, посветена на параолимпийския шампион Михаил Христов. От идеята за филма до избора на актьорския състав и най-интересните моменти от снимачния процес – разберете какво стои зад този вдъхновяващ проект в следващите редове.
Въпрос: Какво Ви вдъхнови да направите филм за живота на параолимпийския шампион Михаил Христов?
Отговор: Башар Рахал ми се обади един ден. Каза, че е присъствал на мотивационна лекция на Мишо Христов. Допълни, че ефектът, който историята му е имала върху хората в залата бил супер емоционален и вдъхновяващ и че според него трябва да направим филм по нея. Аз мислих известно време, защото този филм щеше да бъде различен от предишните. Но след това си казах, че въпреки новите сюжет и визия, темата на филма пак ще бъде свързана с това да вдъхновява зрителя.
Въпрос: Какви послания искате да предадете на хората, които ще гледат „Без крила“?
Отговор: Известно време търсих какво да е посланието, защото не исках да е просто за силата на човешкия дух. Това ми се виждаше доста буквално. След това се срещнах с Мишо и видях, че носи само една протеза – на дясната ръка. А на стари снимки е с две. Попитах го къде е другата. Той каза, че тя не му върши никаква работа, защото няма как да си мести пръстите на нея. Аз го попитах, защо я е носил преди. Той каза: заради хората. Да не виждат, че нямам ръце.
Тогава реших, че това трябва да е темата на филма – той да приеме себе си и човекът, в който се превърнал след инцидента. И докато не приеме себе си и другите не могат да го приемат. Така всеки човек, който гледа филма може да се отъждестви с главния герой, защото почти всеки от нас в даден момент от живота си се е чувствал като аутсайдер и трябвало да мине през подобно приемане.
Въпрос: Това не е първият Ви филм на спортна тематика. С какво ви привлича тя?
Отговор: Аз много обичам спорта. И съм вкарвал най-вече бойни спортове във всичките ми филми до сега. Но, да – този е първият на изцяло спортна тематика. Винаги ми е бил интересен психологическия момент при спортни състезания. Как дадени атлети се справят под напрежение. Някои са по-добри на тренировка, други на състезания. Защо?
Това, което открих, че голяма част от тях използват агресия и гняв, за да се справят по-добре. Реших да го използвам в нашата история. Мишо се мотивира от това, когато някой го възприема като инвалид. Канализира този гняв на пистата и успява. Какво става с този гняв после? Дали си отива напълно? Не винаги. И това започва да му разваля личния живот, защото той не успява да раздели добре нещата в живота си. За мен това е страшно интересна тема и я използвах във всички спортни сцени. Не просто той да тренира и да стане добър, а какво се случва вътре в него.
Въпрос: Как избрахте актьорския състав за филма и какви качества търсехте в изпълнителите на главните роли?
Отговор: С Башар още веднага се спряхме на Наум Шопов, защото прилича на Мишо Христов, както и изглежда като спортист. 14-годишният Мишо избрахме от школата на Башар по актьорско майсторство за младежи. Казва се Иван Иванов и освен, че прилича на Наум се оказа много добър актьор. За ролята на треньора след известни дебати се спряхме на Леарт Докле, защото освен, че спортува активно е много отдаден актьор.
За майката поканихме Параскева Джукелова, защото с Башар изглеждаха подходяща двойка за родителите. Стефани Обадяру, която играе Ирена я открих в Инстаграм. Трябваше ни момиче, което да изглежда различно от другите, за да може тези различия да обединят нея и героя на Мишо. След това започнахме репетиции и тренировки, които продължиха около седем месеца.
Въпрос: Можете ли да споделите някои интересни моменти от снимачния процес?
Отговор: Във филма има една част, чието действие се развива в Дубай. Сцените там заснехме много преди всички останали. Точно бяхме получили одобрение от НФЦ за филма, нямахме още отпуснато финансиране, когато Башар ми се обади и ми каза, че след няколко седмици в Дубай ще има подобно състезание на това, на което Мишо е спечелил първия си международен медал. Ако искаме да снимаме сцените там, сега е момента.
Свързахме се с Международната Паралимпийска Федерация. Те ни разрешиха да снимаме. След това трябваше да получим разрешение от Дубайската филмова комисия. От там ни отказаха, защото в сценария имало секс сцена. Ние им казахме, че няма да я снимаме в Дубай. Те отговориха, че не ги интересува. Тогава ние просто изтрихме сцената от сценария и го подадохме пак. Одобриха ни три дни преди пътуването. Използвахме лични средства на мен и Башар и отидохме до Дубай с Наум, Леарт и малък епип и снимахме немалко сцени в Дубай и на състезанието. След това секс сцената си я заснехме в София.
Въпрос: Какво бихте казал на младите хора, които мечтаят да се занимават с кино и режисура в България?
Отговор: Че трябва да правят филми, които наистина им харесват и ги изразяват, а не да го правят за награди или пари. Също така, че е важно да обичат процеса и да действат търпеливо, малки крачки всеки ден. По една страница от сценария, по един мейл към някой от екипа. Повечето хора се хвърлят с големи амбиции и прегарят. Ако обичат това, което превят, не гонят краен резултат и се постоянни в действията си другото си идва
Въпрос: Какво е Вашето послание към всички, които ще гледат „Без крила“?
Отговор: Надявам се филмът да им е достатъчно интересен и вълнуващ, а не просто поучителен. Надявам се също да осъзнаят, че всяко нещо, което правим по един или друг начин влияе на хората около нас. За това трябва наистина да внимаваме какъв пример даваме, а не да караме на самотек. Това е другото послание на филма. Благодаря за вниманието!
Филмът „Без крила“ е във видеотеката на A1 ТВ от 28 март.
