Късно е. Прибирам се с метрото. След горещината около залеза подухва хлад и ме гали нежно по колената. Заради пандемията, наоколо е почти празно. Приятно е въпреки маската срещу проклетия вирус. Днес, в офиса пак беше напрегнато. Вечните непредвидени проблеми и закъснения в сроковете… Шефът хич го няма в организацията. От страх да не сбърка, предпочита да не взима решения и хаосът възниква от самосебе си. Сега, заради грипа ни командва от вкъщи, а нас ни кара да работим присъствено. Обаче, с колегите подозираме, че в тая схема има пръст и жена му – за нея това е чудесна възможност да го отдалечи от прелестите на секретарката…
Докато се возя, седя. Уморена съм. Сякаш имам олово в краката си. Леко съм примижала и слушам музика от смартфона си. Обичам баладите. Емоционални са и те отнасят в един по-романтичен свят. Така си отдъхвам преди да ме залее домашната суматоха.
Внезапно, усещам чужд поглед върху краката си. Свикнала съм. Вече съм на около трийсет и пет и имам опит. Не нося в себе си силикон, но и без него знам, че тялото ми е привлекателно. Често мъжете ме опипват с очи… Струва ми се, че откак съм с маска, почти не минава ден без това да се случи. Чак се питам дали фереджетата не са измислени покрай някоя епидемия, а след нея са останали в употреба, за да ни придават загадъчност.
Само че този път е различно и от това ме побиват тръпки. Наблюдава ме жена на видима възраст около петдесет. Ужас, какви времена! Май противниците на Истанбулската конвенция ще се окажат прави. Възмущението в мен започва да бушува. Погледите ни се срещат и аха да изригна, когато чувам обезпокоителна констатация:
– Вените Ви имат нужда от грижа.
Изненадата ми е пълна. Чувствам се като ученичка, която не си знае урока и стои пред класа като ударена с мокър парцал по главата. Жената срещу мен добавя:
– При Вас се очертава начало на Хронична венозна недостатъчност. С годините вените се деформират и губят еластичността си. Кръвта се задържа в тях и първо се появяват само леки сърбежи, мравучкане и петънца по кожата.
– Ама, как?! Аз съм само на трийсет и… – възразявам толкова спонтанно, че сама направо се шашвам от себе си.
Случайната събеседница се усмихва и ми отвръща:
– Е, както се казваше в един филм, за данъци и болести подходящ момент няма. – после продължава успокоително – Познавам тези крака. Те са проблемът на всяка трета българка. При Вас нещата изглеждат в начален стадий. Обикновено, кръвта във венозната система се оттича към сърцето под въздействие на мускулите. При ходене, те се съкращават, притискат съдовете и кръвта се изтласква нагоре. Този процес се подпомага от дишането, а пък клапите, във вените определят правилната посока. Обаче, при това заболяване настъпва застой на потока. Венозните пътища се раздуват и разширяват. Постепенно клапите се разрушават и венозната стена започва да пропуска повече кръв и течности в подкожието.
Свалила съм слушалките и съм притихнала от почуда. Тя не спира:
– Мога да Ви кажа, какво се случва и по-нататък ако неглижирате проблема, ама вярвам, че ще положите грижи и ще избегнете влошаване на състоянието си. Затова, няма защо да Ви плаша.
– Как ли пък не, точно насред епидемията да се мъкна по лекарски кабинети! – възразявам на глас, по-скоро пред себе си.
Спътницата ми не се съгласява:
– Инфекции е имало, има, ще има и в бъдеще. Никой не може да каже още колко време ще ни досажда Корона-вирусът, но това не е повод да зарежем здравето си в други аспекти. Нали не спряхме да ходим на зъболекар, когато се появи Спин-ът, въпреки че се предава и по кръвен път?! – след малко добавя – Просто, трябва ни разум, а не страх!
Без да си дам сметка, започвам да се пазаря:
– Кое по-напред? На работа ли, у дома ли, на родителска среща ли? Съпругът ми е летец и често отсъства. Трябва да се справям сама с всичко.
– Е, повечето сме омъжени и знаеме, как е. Аз давам и нощни дежурства… И все пак, време за себе си, за здравето и красотата си винаги трябва да намирате. Нали не искате мъжът Ви да се заплесва по стюардеси?
Е, в този момент ядът отново нахлува устремно в мислите ми. Писна ми! Откъде, накъде някоя случайно срещната ще навлиза така агресивно в личното ми пространство. Освен това, думите ѝ ми приличат на „конско“. Решавам да бъда язвителна и рязко отвръщам:
– Вие да не сте врачка?
Ударих кроше в мека възглавница. Вместо да се ядоса, или да млъкне, жената срещу мен прихва в искрен и неподправен смях.
– Да, врачка съм… гледам на крака. – като го изрича, още повече се засмива – И да знаете, много познавам. Мога да предскажа, на кого ще му мине с мехлеми, кой ще пие хапчета и ще носи ластични чорапи, и на кого ще му се наложи да полегне, за да се срещне със скалпела. Е, учила съм медицина, специализирала съм съдова хирургия, защитила съм дисертация… Това вероятно помага за точността на прогнозите ми. Иначе, права сте, основното е врачуване. Нали затова на руски лекар се казва „врач“.
Онемявам. Бавно проумявам глупавото си поведение, докато докторката продължава уверена и внушаваща компетентност. Явно е веща, ама в моите очи тя е лош вестоносец и ми звучи почти като вещица:
– Пациентите често се оплакват от тежест, умора и парене. Симптомите се проявяват предимно вечер. Най-характерни са за хора, чиито професии им налагат да стоят прави с часове. При мен често идват фризьорки, учители, стоматолози и други, които са забелязали, че след работа краката им се променят. Заседналият начин на живот допълнително способства за развитието на болестта и усилване на оплакванията.
Влакът се полюлява, а тя говори сякаш в неговия ритъм:
– Ако ги пренебрегнете, скоро ще се появят и отоци около глезените, а нощем ще изпитвате болезнени крампи.
Зашеметена съм. Всичко това ми е толкова неочаквано, че вече се обърках, просто не знам какво да мисля.
– Всъщност, – повтаря тя – единственото нещо, което е нужно, е да си обърнете внимание. Хроничната венозна болест е напълно лечима. Разбира се, трябва да се пазите от грипа, но слава богу, вече знаем как да го правим. Няма смисъл да допускате заболяването да се развива и да напредне. Имам предвид поява на рани, нарушена работоспособност, лошо качество на живот и не дай боже, инвалидизация. – след кратка пауза сменя темата – Често критикуват реформите в здравеопазването ни, но някак остава незабелязано, че сега пациентите в България имат достъп до ефикасни лекарства и най-модерните оперативни методи. На практика, всичко, което понастоящем се прилага, например, във Франция, Германия, или в Щатите го има и тук. Някак бързо се забрави, как преди години трябваше да търсиш познат, командирован в чужбина, за да се снабдиш с медикамента, който ти трябва. Това е публицистиката, често е прибързана и повърхностна. А животът е доста по-многопластов.
Тя става. Наближила е нейната спирка. Отначало, този разговор ми се стори адски неприятен, а сега, изведнъж, не ми се иска да свърши. Да, категорично искам да продължи. Едва успявам да кажа:
– Вие сигурно сте професор?
– Не, – отговаря ми тя и слиза. – Само доктор, доктор Елена Го…
Вратата на влакчето се затваря и не успявам да чуя фамилията. Въпреки това решавам да питам:
– А, къде да Ви открия?
Потеглям, а от перона тя ми посочва с жест:
– Нали имаш смартфон.
Кръстосала крака, отново пътувам към къщи, към семейството, към децата. Колелата потропват ритмично по релсите и баладата пак гали слуха ми. Само дето очите ми не искат да се притворят. Взирам се в едно петънце на кожата под лявото си коляно и не мога да откъсна поглед от него.
Можете да слушате разказа „Моите крака“ тук:
Автор: Александър Лазаров, 2020 г.
Проект „Разум вместо страх срещу Корона вируса“
Разказът е реализиран с подкрепата на програма „Творчески инициативи“ на Национален фонд култура.
За автора
Александър Лазаров e кино и видео оператор от 1982 година. Популярни игрални филми, заснети от него са „Една калория нежност“ (реж. Иванка Гръбчева, сц. Георги Данаилов – светла им памет и на двамата), „Още нещо за любовта“ (реж. Магдалена Ралчева, сц. Георги Данаилов), тв сериал „Ваканцията на Лили“ (реж. Иванка Тръбчева, сц. Марко Стойчев – брат Мормарев).
Популярен док. филм – „Улица Московска“ (реж. Галина Кралева, сц. Ваня Гезенко).
Защитил е дисертация в областта на философията на информацията в СУ „Климент Охридски“. Текущо преподаваа хонорувано „Философия на изкуствения интелект“ в рамките на магистърската и докторантска програмата на СУ „Философия, преподавана на английски език“. Последно издадено изследване: „The Artificial Intelligence Humanlike Creative Framework“ – Lambert Academic Publishing 2020.
Фото: Мария Пепелджийска