Георги Мишев е автор на първото по рода си издание у нас, което събира на едно място информация за растенията от етнографски извори и лични теренни проучвания и представя ролята им в духовния живот на нашите предци и на нас, съвременните хора. Разговаряме с него за дългия процес по създаване на книгата и важността на зеления свят около нас.
Въпрос: Разкажете ни за книгата „77 и половина чудни растения. Народна вяра, магия и лечение“. Защо представяте точно 77 и половина билки в нея?
Отговор: Народната памет е съхранила предание за създаването на човека, в което, когато Бог направил от кал човешката фигура и я оставил да съхне, тогава дяволът я надупчил като направил по нея 77 дупки. Бог ги запушил с различни треви и от тях се появили лечебните растения. Има и една тайнствена половин билка, която дава лечение и на нелечимото. По тази причина избрах и това заглавие за книгата, защото тези 77 растения могат да бъдат различни, но човекът е търсил и търси тяхната помощ. Тази помощ не е само във връзка с лекуване и оздравяване. По темата за медицинското приложение на растенията има множество публикации – книги, статии и други. Наред със споделянето на информация в тази посока, акцентът на тази нова книга обаче е ролята на растенията в народната вяра и магическа обредност. Това е първото по рода си издание, което на едно място събира толкова много информация от етнографски извори и лични теренни проучвания за растенията в духовния живот на нашите предци и на нас съвременните хора.
Въпрос: Как Ви хрумна идеята за написването ѝ и колко време работихте по нея?
Отговор: Ролята на растенията в народната култура е обект на изследване от област, която бива наричана етноботаника. Информацията за използването на растенията като храна, лекарство или за други ежедневни нужди, е много популярна и достъпна за читателите. За сметка на това са редки публикациите за това какво е мястото на растенията в надеждите и страховете на хората; как човекът търси помощта на растенията за справяне с житейски ситуации като намиране на любов, успех и други. Именно тази част от нашия живот и ролята на растенията в него бяха поводът за написването на тази книга. Знанието и познанието за магическите растения, които нашият народ е познавал и познава, изчезват все по-бързо. За сметка на това в днешни дни интересуващите се от тази тематика познават повече различни източни и западни практики и вярвания, свързани с растения или разчитат на личната си фантазия, но родното магическо познание си отива. Популярната култура ни е запознала с това какво растение е например мандрагората (достатъчно е да се сетим за Хари Потър), но малцина знаят за дивата тиква и това, че тя е възприемана като наш местен заместител на чуждата мандрагора.
Събирането на подходяща за представяне информация, нейната проверка и оформяне по достъпен начин ми отне повече от две години. Една от причините за това беше не липсата, а в повечето случаи огромното количество информация и стремежът статиите за подбраните от мен 77 растения да не бъдат прекалено дълги и въпреки това да бъдат достатъчно пълни, за да предоставят на читателите възможност да се докоснат и запознаят с различни аспекти на всяко едно от представените растения.
Въпрос: В книгата разказвате за специалната половин билка. Какво представлява тя?
Отговор: Тайнствената половин билка е онова половин растение, което трябвало да се събере по определен начин. След откъсването и приготвянето на 77 растения за цветния венец, който се сплита за Еньовден, човек трябвало да затвори очи, да откъсне с ръце зад гърба си произволно достигнато растение и след това с нож да го разцепи на две части по дължина и да вплете тази половинка във венеца, за да може и незнайните болести да бъдат излекувани.
Въпрос: Защо е важно да сме запознати с магията на растенията и традициите на нашите предци?
Отговор: Ние, съвременните хора, все повече започваме да осъзнаваме важността на зеления свят около нас. Растенията не са само храна, лекарство, облекло и подслон, но те ни носят естетическа наслада и въздействат на духовния ни свят. Познаването на силите, които предците ни са им приписвали – обичниче, тъй като вярвали, че предизвиква обич; здравец – за здраве; вратига – да връща доброто и отблъсква злото и т.н., е памет, но е и възможност да изживяваме света в по-голяма дълбочина, да взаимодействаме с него не само използвайки и прилагайки го, а и като бъде част от вярата, надеждата и духовността ни. Традицията изисква знание, изисква познание и чак след това идва личната фантазия, а не обратно. Духовният опит, който възпитава в нас уважение, обич и отговорност към заобикалящия ни свят, е важен, защото така ние променяме себе си и света около себе си към доброто и красивото.
Въпрос: Какво ще пожелаете на читателите на това интервю?
Отговор: Пожелавам на читателите да търсят красивото и доброто в света около нас, да виждат в растенията не само видимото, а и това, което стои зад материалния образ. Книгата не е наръчник за самолечение и ритуална самопомощ, тя е наръчник за пътешествие на духа и мисълта ни в зеления свят на растенията, които могат да ни дадат много повече от храна и подслон, могат да ни научат на много за нас самите и за тези преди нас.