По случай Деня на театъра днес Народният театър „Иван Вазов” подарява на всички свои зрители напълно безплатно театралния шедьовър „Опит за летене” на Йордан Радичков. Всеки, който желае, може да го гледа от 19.05 ч. ТУК
„Опит за летене” е с участието на Георги Мамалев, Валентин Танев, Валери Йорданов, Павлин Петрунов, Христо Петков, Стелиан Радев, Дарин Ангелов, Деян Ангелов, Мария Каварджикова, Николай Урумов и др.
Сценография – Венелин Шурелов
Музика – Теодосий Спасов
Костюми – Елица Георгиева
Всичко в тази смешно-драматична история започва с появата на един скитащ балон, откъснал се от фронтовете на Втората световна война, който изневиделица се появава над Аврамови махали. Това събитие води до сформирането на три групи селяни, които започват преследването на балона. Образите на преследвачите са повече от колоритни: Даскал Киро, Хаджи Аврам, Петлето, Илийко, Матей Нищото, Аврам Совалката, Игото, Павел, Петър, Аврамовица, Аврамчето, Бабина Душица.
За пиесата си Радичков пише: “В събитията участват още: детско хвърчило, бълха, опитомена врана с името Момо, ангели, които пренасят душата на един умрял човек от Аврамови махали, група от Влашко с гуцулски пищялки, група сърби с арнаутски пищови, група гърци, изпълняващи тъжна мелодия на струнни инструменти, група турци с ходжа, със зурли и маанета, отделно прахоляка, който вдигат. Тези четири групи трябва да символизират Балканите, които не остават безучастни при появата на скитащия балон. Най-високо сред Балканите е нашата група от преследвачи, тъй като ние сме в самия център на полуострова. Балканите са обиталища на орлите, обиталища на летателни идеи, там духът на човека се рее високо в облаците и всеки от героите поне веднъж е летял насън. Тази хроника има скромната задача да покаже как от реални събития простолюдието създава митове. Всички митове са създадени от простолюдието, смесица от въображение и невежество, и една постоянна мечта човек да се откъсне от мизерния и презрян земен живот. Като се осветлява и стопля чрез човешката душа, презрения и мизерен живот започва да звучи почти баладично и засиява с чисто човешка светлина.”