Новата книга на Валентина Антонов „90 хроники за щастие“ е провокирана от Бърнаут – бича на съвременното забързано общество. Тя е за всеки читател, който познава стреса, умората, физическото и психическото изтощение, както и силното неудовлетворение.
Как да се предпазим или излезем от това състояние разказва младата авторка в дебютната си книга. А какво сподели тя специално за читателите на Kafene.bg, вижте в следващите редове:
Въпрос: Дебютната Ви книга „90 хроники за щастие“ е вече в книжарниците. Ще ни разкажете ли малко повече за нея?
Отговор: „90 хроники за щастие“ е сбъдната мечта за мен поради много причини. Една, от които е да носи радост на всеки един неин притежател. Тя е като така известния „извор на живот“, за който често се споменава в приказките. С тази разлика, че тя е реалност, всичко в нея е истина и истинско! Тя е на всички нас. А главния герой е читателят! Това я прави уникална. В допълнение, в нея има множество примери, научни обяснения, практики и методи за справяне с психическото прегаряне и как да го преодолеем. Тя е вяра, надежда и любов. Вяра, че ще бъде в помощ на тези (не)запознати с това състояние. Надежда, че ще помага на тези, които искат да (си) помагат! Любов към живота. Тя е усмивката, която можем да си подаряваме ежедневно, отваряйки (дори произволно) страница от нея и вдъхновявайки се по пътя на личното усъвършенстване и радост от живота.
Въпрос: Как Ви хрумна идеята за написването ѝ и колко време работихте по нея?
Отговор: Намерението ми да напиша „90 хроники за щастие“ се роди по време на месеца болничен, който си взех вследствие на психическото прегаряне, за да осъществя всички необходими тестове, за да се уверя, че всичко е наред от здравна гледна точка. Винаги ще помня този следобяд, когато седях в градинката на здравното отделение в очакване на поредните резултати на изследвания. Беше месец август и си обещах, че след това започвам да пиша.
Желанието и волята да помагам обогати вдъхновението ми. Тази книга е както за мен така и за всички други преминали/преживяващи или на път да изпитат това изпепеляващо състояние. Тази книга искам да вдъхва надежда и носи радост на всички. Тя е за личното щастие. Мисията й е да носи щастие на всеки неин притежател!
Въпрос: Защо е важно да сме запознати със състоянието бърнаут?
Отговор: Психическото прегаряне е като всяко едно друго известно здравно състояние. През последните няколко години се говори и обсъждат, световно, за/какви ли не опасни здравни въпроси – епидемии, пандемии, инфекции и друди животозастрашаващи състояния. Няма причина да премълчаваме психическото прегаряне, което може да бъде също толкова опасно и пагубно, колкото и друго състояние. Откровено казано, то може да бъде още по-страшно, тъй като често тези, които са в епицентъра му страдат мълчаливо. А смърт, може да има. И тя е сравнително по-жестока – тя е на емоционално и психическо ниво. Тя се изявява още докато сме живи и като бавен огън, изпепеляващ душата и тялото.
Въпрос: Какво за Вас е щастието и защо представяте точно 90 хроники за него в книгата си?
Отговор: Щастието е свобода! То е различно за всяка душа на този свят. Радостта от живота има множество форми, чрез които се изразява и това се дължи на различията между нас – хората. Именно това я прави неподправена и уникална.
От психологическа гледна точка са необходими три месеца, за да превърнем ново умение в навик. Затова споделям толкова хроники, описвайки пътя, който съм изминала в желанието си да усъвършенствам себе си, да се опозная и приема, без претенция те да са всеобщо верую. Изповедта ми в тази книга от преживения бърнаут е основа, от която искрено се надявам притежателите ѝ да се вдъхновяват и намират своите собствени методи за преодоляване на психическото прегаряне.
Въпрос: Какво е нужно, за да се развива един млад автор у нас? Какво Ви харесва и какво Ви липсва?
Отговор: Усмихвам се на тези два въпроса! Усетих думите, писането, словото, литературата като цяло още като дете. Тогава бях в крехка възраст. Още тогава наблюдавах баща ми как редактира изданията на издателството, за което работеше, на пишещата си машина! Мелодията на ударите по клавишите все още резонират в мен и поддържа вярата ми в литературата под всичките ѝ форми – класически и съвременни.
Да бъдеш млад автор в света, в който живеем е предизвикателство. Особено за тези от нас, като мен, които не принадлежат на именито семейство, които не са публични личности. Аз съм себе си и искам да вярвам, че за всеки един от нас има място на този свят да изразява себе си по начина, по който е най-присъщо за него. Думите са моето богатство и ги използвам без претенция в името на истината. Тази, на която все повече би било справедливо да ѝ даваме гласност. С дебютната ми книга „90 хроники за щастие – издателство „Екрие“ разказвам историята си, изтъквайки онова, което другите премълчават. Отказах да бъдат пленник и да се осланям на страха и продължих да пиша.
Предизвикателно е. Десет години минаха, докато дойде моментът, когато имах възможността да прегърна дебютната ми книга и повдигна поглед към небето с благодарност към съдбата и цялата вселена.
Какво е нужно?! За мен е търпението. И до ден днешен, животът ме учи на него. Ала за всеки е различно. Споделям моето чувство. Усещане да бъдеш, а не да съществуваш.
Въпрос: Какво бихте пожелали на читателите, които ще посегнат към „90 хроники за щастие“?
Отговор: Да бъдат щастливи със самите тях. Да бъдат верни на себе си и … всъщност оставям на тях да си пожелаят каквото е важно за тях! Всеки един от тях знае най-добре какво му е необходимо. (Усмивка)