In vino veritas – са казали древните – и тази фраза е толкова пълна със смисъл, символика, вкус и аромати, че днес е още по-актуална. Дали, защото по земите ни са царували траките, за които виното било истиско сакрално вдъхновение или пък защото сме си епикурейци от класа като балкански народ, виното е в центъра на огнището като свещено питие. За празник и делник, за повод и обикновен „честит нерожден ден“ в дни, които се нуждаят от повече вкус, то сплотява, събира, сгрява, развърва езиците и страстите, лекува и опива, хармонира и допълва и така – и по света, и у нас.
Дълбоко, многопластово, руйно питие, което идва в толкова много нюанси, вкусове, тероари, лозя и лозари, обичаи и страни. Дали може да бъде опознато в цялост, или пък всеки път изненадва – кога с добро, кога не толкова? Разказва един човек, посветил пътя си напред на виното – Веселин Савов. Той обаче, не е обикновен винен пътешественик и ценител. Първо, то е стара негова любов. Второ, по пътя си има верен приятел – съпругата му Джули, с която откриват винена тайна след винена тайна. И трето – той събира виното с една своя още по-стара любов: киното. Запознайте се с Веселин Савов – човекът зад първата частна кинопрожеция у нас и текущ автор на проект „Кино&Вино“.
Г-н Савов, бихте ли разказали повече за сбъдването на „частното“ кино у нас?
Първата частна кинопрожекция у нас след октомври 1948 г., се проведе на 11 юни 1991 г. в кино „Сердика.“ Тя беше една малка победа над тогавашното Градско управление „Кинефикация“, според което беше опасно да се показват филми доставени от частна (мръсна за времето си дума) компания. Прожектирахме „Целувката на вампира“ с Никълъс Кейдж и Дженифър Бийлс. Беше препълнено с хора! Взехме чаши от съседния ресторант „Берлин,“ отворихме някакво пенливо вино (не помня какво, но днес сигурно бих се червил от него), пихме и бяхме щастливи! Едва по-късно, покойният вече проф. Александър Янакиев, развълнуван ми каза: „Човек, вие пишете история!“ Беше красиво! Тогава фирмата ни се наричаше „Сиджи филм“. Само няколко месеца по-късно създадохме „Съни Филмс Ентъртейнмънт“ и тръгнахме по големият път на киното. Със „Съни“ внесохме в България и споделихме с публиката у нас повече от 500 филма за голям екран, близо 4000 на видео, стотици филми за телевизията. Работихме с най-големите световни компании в бранша – Дисни, Юнивърсъл, Парамаунт, Дрийм Уъркс, Метро, Уорнър, Сони – и така близо 20 години. Славни години!
Къде ви заведе киното и с кого ви запозна?
Киното отвори света за нас! С Джули , моята съпруга и неизменен бизнес партньор, постоянно бяхме канени на професионални срещи, тийм билдинги, семинари в Европа – Великобритания, Франция, Германия, Унгария, Турция, Чехия, Хърватска… Стигнахме до Холивуд, влязохме в студиата на Дисни, на Пиксар, на Чинечита – все места, недопустими за външни хора. Запознахме се с някои от колосите на бизнеса с ентъртеймънт, хора непознати на широката публика, но с огромно влияние.
Бихте ли споделили интересни случки от премиери?
Имали сме десетки вълнуващи премиери. Организирали сме цели спектакли по улиците на София, за да презентираме филмите за Джеймс Бонд, продукциите на Дисни, поредицата Джурасик парк. Но, като че ли, две ще останат завинаги в спомените ми – на „101 далматинци“ и на „Гладиатор“. За първия, след епична битка, брандирахме съществуващия тогава Мавзолей като далматинец и направихме гигантски детски празник на площада пред него – с певци, танцьори, илюзионисти, клоуни… Беше забележително! Дори CNN пуснаха кадри от там.
За „Гладиатор“ идеята беше да направим премиерата в Античния театър в Пловдив. Когато представихме проекта в Лондон, там се втрещиха и ни обявиха за луди. Казаха, че това е невъзможно. Само че не отчетоха, че това е Пловдив – и там нещата се случват! Направихме една от най-великите премиери в България! Препълненият с хора, както преди хилядолетия Античен театър, безкрайно забавното подгряващо шоу, което сътвориха Жоро Пеев (превъплътил се в римски император) и компания, блестящият филм на Ридли Скот – и накрая феерична илюминация в нощното небе. Това може да се случи само в Пловдив!
Макар безкрайно скъпи и предизвикателни, тези динамични времена не ми липсват. Просто съм такъв човек – като отмина не се обръщам назад.
Кои са лентите, които според Вас всеки трябва да гледа поне веднъж?
Много са. На прима виста ще изброя няколко: „Козият рог“ на Методи Андонов, „Амадеус“ на Милош Форман, „Кабаре“ на Боб Фос, „Челюсти“ на Стивън Спилбърг, поредицата „Монти Пайтън“, първите три филма от „Междузвездни войни“, разбира се, „Кръстникът“ на Копола и „Разяреният бик“ на Скорсезе, „Военнополева болница“ на Робърт Олтман и „Усещане за жена“ на Мартин Брест, всичко на Чаплин и обезателно новите „Дюн“ и „Батман.“
Какво мислите за изискванията за толериране на различията, които Американската академия за кинематографично изкуство и наука въвежда от 2024 г.?
Да толерираш някого само заради това, че е различен е обидно за всички и най-вече за толерираните! Аз все още добре помня социализма, по времето на който, беше норма да се дават предимства не заради способности, а заради произход, местоживеене, пол. Ситуацията е доста сходна. Прожекторите и аплодисментите следва да са за таланта. Вкарани в подобна ограничаваща рамка, Оскарите се превърнаха в едно девалвирано, безсмислено мероприятие.
Защо избрахте да останете в България?
Просто след промените с Джули успяхме да намерим начин да постигнем голяма част от мечтите си тук. Не казвам, че ни беше лесно, но някакси се чувствахме по-сигурни. Днес съм сигурен, че и там някъде в чужбината, която бихме избрали, щяхме да успеем, но в края на краищата сме си у дома, в България.
Кога към „кино“ прибавихте „вино“?
Професионално преди 10 години, а иначе любовта ни е много по-стара, повече от тридесет години. Чрез своя бранд „Кино и Вино“ се стремим да предлагаме много добри вина от Италия на коректни цени. Опитваме се да създадем около себе си малко винено общество и да помогнем на хората да открият виното и да обогатят винената си култура. Организираме събития, на които срещаме виното с неговите почитатели. Често подплатявам тези срещи с истории от киното. Макар виното само по себе си да е една безкрайно интересна история, ни се случват още много покрай него. Един италиански винопроизводител, примерно, след като разбра, че притежаваме десетина кашона от най-успешното му вино – Soave La Brume 2015, поиска да си го изкупи обратно и ни предложи десеторна цена. Естествено, че го запазихме за себе си.
Каква за вас е истината във виното?
Първо – виното е божествена напитка, многократно споменавана в свещените писания на всички основни религии. Второ – виното не е алкохолна напитка, а вино, което, когато е коректно направено, никому не вреди по чаша, две на ден. Трето – виното е част от храната! И най-важното – хората които са открили и разбират виното са по-щастливи от останалите, защото ежедневно изживяват оргазъм на вкусовите рецептори! Виното върви най-добре с любов, с добра компания от винени съмишленици, с проста, но качествена храна. То не е за напиване, то е за наслада!
Има ли си България винена култура и кои са знаковите изби у нас?
Да, и тя се развива. Основно това са млади хора, добре образовани дами с добър социален статус. Що се отнася до добрите изби у нас, има много интересни неща. Сред тях бих посочил „Драгомир“, „Едоардо Миролио“ , Бонония“, „Фоур Френдс“, вината на Стефан Пирев, на Иво Върбанов, на Братанови и редица други. Струва си да се работи по-активно в посока извеждане на винените маршрути и турове като водещи в маркетинга на страната ни. Те са атрактивни и винаги ще предизвикват интерес сред хоарата от цял свят.
Бихте ли споделили любимите си кътчета от родния Ви Пловдив?
Толкова отдавна не живея в Пловдив, че обичам всичко в него! За мен Пловдив е емоция! Мисля, че се променя на добре. Виждам го като типичен медитеранео град. Обичам града такъв какъвто е, гледам го с очи на влюбен. Все пак, ще бъда щастлив, ако пази класата си и НЕ виждам в него билбордове на чалгарски клубове. Просто не му отиват.
Кога са следващите „Кино и Вино“ събития?
Календарът ни е много динамичен. През декември открихме шоу рум – магазин и вече си имаме наше място за дегустации. Наскоро се върнахме от изложението VINITALY във Верона, което бе отлагано две години подред заради пандемията. Джули реши да пренесе атмосферата от там – в София. Затова, започваме проект „Опитай това – LITTLE VINITALY избрано от Кино и Вино“. Събитията ще се случват по няколко пъти месечно и ще дадат възможност на хората срещу скромен куверт да опитат палитра от най-малко десет класни вина. Към момента внасяме близо 120 етикета, които планираме да нараснат поне до 150. Този месец част от портфолиото ни ще станат първо няколко бели вина от Доломитите, последвани от шест великолепни вина Prosecco.
Къде могат да намерят хората Вас, Джули и „Кино и Вино“?
Достъпни сме онлайн на www.kinoivino.bg, както и на фейсбук и инстаграм страниците ни. Каня всички, които обичат доброто вино и истории, да заповядат в магазина ни в кв. Витоша. За всеки ще се намери някоя винена история, пък и чаша (или две) вино. Удоволствието трябва да се споделя!