Споделяме ви една случка от последните дни, която ни остави с изключително позитивни емоции и ни върна надеждата в човечеството. Историята е споделена във фейсбук страницата на Елена Иванова Анастасова и я споделяме от там с нейно позволение.
Постингът показва как едно изгубено куче в парка може да спомогне за намирането на толкова много хора, които проявяват загриженост и съпричастност, и в крайна сметка събират отново четириногия приятел с неговите стопани.
Публикуваме целия текст, без редакторска намеса:
Малко е дълго, но съм много развълнувана и имам нужда да споделя: Тази вечер имах уникално преживяване – и много тежко и много вдъхновяващо едновременно! Семейна вечерна разходка в Южния парк: аз, Ема, Мишо и Макс. Макс търчеше жизнерадостно, радваше се на свободата. Пускаме го да тича свободно само в парка, защото не умее да се пази от колите. В 22:00 започна брутална заря в горната част на парка. И тогава Макс откачи от страх и хукна обезумял със страшна скорост. Хукнахме след него и тримата, но той просто изчезна в тълпата, а зарята не спираше и не спираше да трещи. И Макс изчезна. Всеки от нас ходеше и викаше в различни посоки на парка. На хората, които срещахме, казвахме името му и телефоните си. (За жалост имаше и други стопани, търсещи избягали от зарята кучета, дано са ги намерили всичките <3)
След час в парка обикаляха няколко компании от млади хора, които търсеха Макс, вместо да си пият биричките и да нехаят за чуждото нещастие. Звъняха ми по телефона да ме питат намерили ли сме го и да ми споделят те къде са в момента.
Едно от момчетата ми се обади, за да сподели, че са видели пост в групата „Изгубени и намерени кучета“, за йорки, което е тичало изплашено по Сребърна при Еко бензиностанцията, в посока Парадайс. След още час, към 24:45, ходим с Ема по Сребърна и викаме отчаяни, една кола с две мили момичета спира и ни питат: Да не търсите едно Йорки!!! Че едни хора с бебе и куче ни го дадоха. Хванали го, но не могат да го задържат!
Господ здраве и благословия да даде на всички, които ни подкрепиха тази вечер! <3 Толкова е вдъховяващо да усещаш подкрепата и човещината на напълно непознати Хора! <3
В такива моменти си мисля: Има надежда за Човешката раса, независимо от всички, които се опитват да ни отдалечат от Човешката ни сияйна природа! <3 <3 <3