От 1 до 9 юни в парка на Военна Академия ще се проведе деветото издание на театралния фестивал „София Моно 2019″, който ще представи някои от най-качествените моноспектакли и любопитни театрални постановки, сред които “Черното пиле” на Мариус Куркински, “Чамкория” с участието на Захари Бахаров, както и премиерния филм на режисьора Камен Донев – “Уют“.
Фестивалът ще бъде открит с първия моноспектакъл на Йоана Буковска-Давидова – „Променяне“. В откровено интервю за Kafene.bg актрисата разкри вълненията си преди поредното му представяне пред публика (този път „под истинските звезди и сред огромните дървета“) и разказа какви промени са се случили със спектакъла от създаването му до днес.
Какво е мнението й за актуалните проблеми в обществото ни и за българските политици и управници, кои са ролите и публиката, към които се стреми, както и кои книги са важни за Йоана Буковска-Давидова – можете да научите от следващите редове:
Въпрос: Ще играете за първи път на сцената на фестивала „София Моно“. Вълнувате ли се – до старта остават броени дни?
Отговор: За мен, като зрител, паркът на Военната академия винаги e било едно от онези вълшебни места, където се пренасяш сякаш в паралелна реалност, благодарение на спектаклите, които преживяваш в лоното на тази Тайна градина.
А сега, като актриса, съм изключително нетърпелива и с трепет очаквам тази оказана ми чест – да открия 9-тия фестивал на „София МОНО 2019“ именно с „Променяне”. За пръв път имам удоволствието и отговорността да си партнирам индиректно в този формат с големите имена, доказали се в попрището на моноспектакъла – Мариус Куркински, Камен Донев, Захари Бахаров…
Ще бъде специално
театрално преживяване, което ще споделя
със зрителите, под истинските звезди и
сред огромните дървета, които са обекти
в сюжетната линия и на
драматизацията ми.
Вярвам, че представлението „Променяне”
ще бъде достоен старт на събитието
„София МОНО 2019“. По своята структура
спектакълът е хибрид между тетър и
кино на живо и в този
смисъл „Променяне” импонира изцяло
на концепцията на фестивала, където
освен обилната порция качествен театър,
винаги има и една специална кино –
вечер, както ще бъде
и тази година.
Въпрос: Моноспектакълът „Променяне“, който ще представите на откритата сцена на Военна Академия на 1 юни, предизвика огромен успех със своята иновативност. Промени ли се той по някакъв начин от старта му до сега и коя е следващата стъпка пред него?
Отговор: Мога чистосърдечно да кажа, че моноспекталълът „Променяне” на 1-ви юни освен, че ще бъде моята 15 среща с публиката, ще покаже представлението в пълния му капацитет на въздействие. Моноспектакълът през тези 5 месеца претърпя своите последни съкращения и промени, но сега вече е в своята съвършенна цялост, където всички съставки сме в хомогенна хармония –текст, актриса, 3D mapping, кадри от филмовите шедьоври на Ингмар Бергман и Лив Улман, музикална среда, Осветление и АR – допълнителната реалност през личните смартфони на зрителите. Приложението „Променяне”, което всеки зрител, при желание, може да си изтегли на своя смартфон или таблет от съответстващата на модела му платформа за приложения, през месеците от януари досега се доразработва с още нови подобрения и обновявания.
А сега, в парка на Военната академия, ще се добави и още един съществен компонент – Природата, която винаги е камертон за Истината. Истинността е отправната ни точка и емоционалният ориентир, около който е изграден целият спектакъл „Променяне”. А именно могъществото на живата природа, която ще е естественият декор на представлението ни на 1-ви юни, заредено и от вълнението през този ден от всички деца – малки или пораснали, ще се превърне в катализатор с онази неназовима доза вълшебство, за да имаме едно истинско пречистващо-озаряващо, споделено приключение за Душата, наречено „Променяне” .
Въпрос: Ако имахте възможност да направите моноспектакъл, посветен на най-актуалните проблеми в българското общество, какво щеше да включва той?
Отговор: Страховете ми като майка, работеща в една държава, където й съобщават, че държавата вече не може да й осигури финансово обезпечаване след пенсионната й възраст. За несигурността в бъдещето на децата й поради настоящата държавна политика, в резултат на която в образованието има все по-малко наука и все повече обезличаване на детската индивидуалност, и здравеопазване, в което пациентите се превръщат в клиенти, като залогът е здравето им.
Това ще бъде история за една чудна страна като природа, на име България със силни и оцеляващи хора, превърнати в обезверени и унили самотници, подвластни на управници, боравещи със страха, агресията и несигурността дали утре ще намерят достатъчно работа, за да издържат семействата си… За едни лоши властелини, в един палат, където под мотото „Съединението прави силата”, загърбват партии и доктрини и всички вкупом се втурват с призив „В името на народа” да беснеят и безчинстват именно спрямо народа си, само заради личната угода.
Не – до – верие. Това би могло да е заглавието. На края на спектакъла народът напуска красивата държава, а едно малко момиченце занася в големия палат на властниците сгънато листче. На него те прочитат индианската мъдрост: ”Помнете, че Земята не сте я получили даром от вашите родители – взели сте я назаем от вашите деца.”
Въпорс: Има ли трик,
който Ви помага, когато Вие самата сте
изправена пред предизвикателство, а
трябва да излезете на сцената?
Отговор: Животът
те предизвиква всеки ден, само че в
различна степен. Трикът е, предполагам,
когато ти се случат достатъчно драматични
неща в личния живот, да
почувстваш и да
проумееш, че собственият ти живот е също
като сценарий за филм – също толкова
драматичен и крайно невероятен понякога.
Ако успееш да погледнеш на
живота си като на
сюжет, ще можеш, като актьор, за малко
да излезеш от него, догато си Някоя Друга
в представлението тази вечер….
Въпрос: Има ли роля,
сцена или публика, към които все още се
стремите?
Отговор: Актьорът не може да засити цял живот апетита си за две неща – роли и публика. Стремя се към всяка следваща роля, която е различна от всичко, което вече съм изиграла и която ще ми отвори нови, неподозирани дори от мен самата сетива и възприятията за себе си и за живота.
Стремя се към публиката, с която да сме еднакво любопитни и авантюристични в съпреживяването на моите героини. Публика, с която да сме способни да се изненадваме взаимно в контакта актьор – зрител, до степен на емоционално единение с цялата зала.
Въпрос: Коя книга четете в момента и с какво Ви зарежда тя?
Отговор: Има три книги, заради които съм в постоянно надигаване с времето в претоварения ми работен график, но все липсва опцията ми за четене в момента. Иначе заглавията и на трите красноречиво говорят защо са важни за мен. Това са „Театърът” на Дейвид Мамет, „Всичко започва от детството – детето в нас и до нас” от Светла Даскалова, както и „Without makeup: Liv Ullmann”. И есенцията на всички тези книги по невероятно парадоксален или предопределено неизбежен начин се фокусират и изкристализират именно в моноспектакъла ми „Променяне”.
Елате на 1-ви юни от 21 ч. в парка на Военната академия София, и на 11 юни в театъра на Пловдив от 19 ч, ако искате отново да се почувствате по детски олекнали и светло усмихнати…Отвътре.
