Предстоят две последни четения с музика на Искра Ангелова, Цветелина Найденова, Явор Гайдов и Венелин Пиперов. Те ще се проведат на втори и трети юни от 17:45 часа на моста „Раковски“, на ъгъла на бул. Сливница и ул. „Г. С. Раковски“. Публиката ще бъде отведена до скривалище-бомбоубежище, събитието ще трае 1 час и 20 минути.
„Гората на ужасите“ е идея на Искра Ангелова – актриса, журналист и филолог, която тя реализира заедно с музикантите Цветелина Найденова, Явор Гайдов и Венелин Пиперов. Поради големия интерес това импровизирано четене ще се случи още два пъти в скривалище-бомбоубежище, за да подсили паралела между текстове, писани преди много години и днешния ни ден, в контекста на ужасяващата война в Украйна, която става все по-реална и постепенно завзема целия ни свят… на фона на малките ни тревоги, скандали, предателства и политически боричкания.
Колко от събитията в културния ни живот днес кореспондират по някакъв начин със случващото се в Украйна? Колко от хората на изкуството заеха някаква публична позиция по темата? Колко от тях отидоха на мирно шествие, дариха средства, организираха се, за да подкрепят бежанците от войната и войниците на фронта? Колко от нашите интелектуалци и общественици опитаха да помогнат на някои от десетките хиляди жени, деца, и войници, които храбро се борят за нашия свят, за нашите ценности, за цивилизован живот в Европа, без режим и без терор? Малцина.
Четенето с музика „Гората на ужасите“ го прави. Паралелите са очевидни. Човеконенавистните режими си приличат. Социалистическите лагери, в които диктаторите заточваха по-смелите и по-умните ни дядовци и бомбоубежищата, в които задължително ни водеха като деца, за да сме готови за третата световна война зловещо са ни подготвяли за онова, което се случва в света ни и днес.
Събитието ще се базира на едни от най-актуалните и сега текстове на убития в Лондон от комунистическите тайни служби български писател и журналист Георги Марков, и на неговите писма към жена му, както и на парчета от книгата на Стефан Бочев „Белене: сказание за концлагерна България“ и на откъси от от самосбъдващите се разкази и романи-пророчества на Георги Господинов. Текстове, посветени на онази необяснима и срамна черта в нашата народопсихология, която предава, вместо да спаси; убива, вместо да се грижи; завижда, вместо да се възхищава и унищожава, вместо да гради.
В този дързък синтез между на пръв поглед несъвместимите стилове, жанрове, истории и епохи Искра Ангелова ще работи със средствата на нов вид политически пърформанс-четене, който ще изрази тревогата на днешния дистопичен свят чрез силата на словото и публицистиката в новата вселена – човекът на ръба на силите си, все по-самотен и объркан, затворен в мазе под земята, уплашен, предаден от своите и захвърлен на изкуствения интелект и неговата евентуална милост.
Засипван от (фалшиви) новини и информация, конспиративни теории и откровени клюки, на нашия съвременник вече му са му отказани и възможност за бягство в „обетованата земя“, и родина, той се скита из електронните сигнали на света и си спомня човещината през последните останали свидетелства за нея – а именно: през книгите. И през запазените писма.
Досущ като героят на Кафка („Метаморфози“, „Процесът“ и „Замъкът“), новият днешен човек в спектакъла ще чете в ужас и ще произнася заедно с публиката пророческите сбъдвания на българските автори от миналото и съвремието ни, които звучат все по-стряскащо днес.
Идеята е тези смразяващи със своята документалност разкази да се случат и да прозвучат на зловещо място, свързано с миналото ни и историята на България в един предишен период, на място – самото то свидетелство за други времена, когато свободата беше само мечта и заглушен вик.
Всички паралели с днешната действителност ще бъдат оставени на зрителите, за да опитат да направят отчасти нов прочит на историята, която се пише отново и отново под натиска на новата реалност. Събитието не би било възможно без подкрепата на НФК, директорката на 29 училище Маргарита Милева и кмета на район Сердика Тодор Кръстев.