„Българският Чернобил“ от проф. Димитър Вацов показва защо населението на България е сред най-тежко облъчените в Европа след Чернобилската авария
В навечерието на 40-годишнината от най-тежката ядрена авария в историята на пазара се появява „Българският Чернобил“ от проф. Димитър Вацов — изследване, което поставя под въпрос утвърдените представи за последиците от трагедията у нас.
Изданието проследява не само реакцията на българската държава след 26 април 1986 г., но и защо българите се оказват сред най-тежко облъчените с радиация народи въпреки относително ниските нива на замърсяване, достигнали страната.
Стъпвайки върху международни доклади и български архиви, изследователят посочва, че причините за това не се коренят в природни особености или географско положение, а в чисто институционални решения – като следствие от забавени, непълни и често съзнателно изкривени мерки за защита на населението.
За първи път в „Българският Чернобил“ са събрани и анализирани:
- Диспропорцията между замърсяване на околната среда и облъчване на хората– според данни на МААЕ България е едва осма по замърсена територия, но според ООН е сред най-засегнатите по облъчване на населението, включително децата.
- Закъснялата и подвеждаща реакция на властта– официалното признаване на опасността идва едва седмица след радиационния облак, а мерките са отменени преждевременно.
- „Вторият радиационен пик“ (1987)– уникален за България феномен, при който чрез замърсени фуражи радионуклиди отново влизат в хранителната верига и увеличават облъчването на населението.
- Двойният стандарт на режима– докато за населението се твърди, че „опасност няма“, за номенклатурата се вземат специални защитни мерки.
- Колективната отговорност– книгата проследява конкретни решения, институции и фигури, показвайки как отговорността е разпределена между мнозина, но не и разтворена в безличие.
Без да заема позиция на догматичен съдник, изследването прави хладнокръвен разрез в една от най-дълбоките рани на близкото минало. Анализирайки феномена на „моралния дебилизъм“, авторът оставя читателя сам да прецени как е възможно държавният апарат да изложи собствения си народ на риск от болести и смърт без пряк умисъл, а просто от липса на държавническа отговорност.
Изчерпателно и прецизно в анализа си, „Българският Чернобил“ е съществен принос към историята на късния социализъм. Излагайки цялата налична фактология и възкресявайки истината за „втория пик“ след аварията, трудът се превръща в предупредителен реквием за една система, в която етиката и моралът са напълно заменени от груповото безличие на номенклатурата.
Димитър Вацов е професор по философия, както и директор на Докторантското училище на Нов български университет. Той е председател на Фондация за хуманитарни и социални науки. Бил е главен редактор на сп. Критика и хуманизъм от 1999 до 2022 г. Специализирал е като Фулбрайтов изследовател в Dartmouth College, САЩ (2014 г.). Автор е на шест монографии: Що е онтология? Насрещни определения (в съавторство с Боян Манчев); Това е истина (2016), Опити върху властта и истината (2009); Свобода или призвание: Интерактивните извори на идентичността (2006); Онтология на утвърждаването: Ницше като задача (2003). Има над 100 публикации на шест европейски езика. Интересите му са в областите на онтологията, политическата философия, постаналитичната философия на езика, медийните изследвания и изследванията на популизма, пропагандата и дезинформацията.
В паметта на едно поколение Чернобил остава символ на безотговорност на държавните власти пред опасност, която може да бъде ако не предотвратена, то поне ограничена. Как става възможно след аварията България да бъде на осмо място по радиационно замърсяване в Европа, но да заема печалното първо място по облъчване на хората? Изследването на Димитър Вацов, написано въз основа на изключително богат архивен материал, отговаря на този въпрос. В него е обяснено също как тази безотговорност става възможна, както и защо Чернобил трябва да бъде причислен към причините, довели до падането на комунизма в България.
Момчил Методиев