Очаквайте новото издание на „Миг като вечност“ на 2 юни: 120 стихотворения за любовта
Георги Константинов е роден в Плевен (1943). Завършил е българска филология (1967) в СУ „Климент Охридски“. Бил е главен редактор на списание „Родна реч“ (1973), на литературно списание „Пламък“ (1983). Председател на българския П.Е.Н. център (2001) и почетен председател (2013).
Георги Константинов е автор на повече от 35 стихосбирки: „Една усмивка ми е столица“ (1967), „Неграмотно сърце“ (1978), „Общителен самотник“ (1982), „Обичам те дотук“ (13 издания от 1992 до 2002 г. в над 27 000 тираж), „Дърво и птица“ (2000), „Вечерна дъга“ (2006), „Врана в снега“ (2011), „Вълнение в Константинопол“ (2014), „Вечно подранил“ (2016), „Роднина на дъжда“ (2021), „Несгъваем човек“ (2024), „Скалисто сърце“ (2025) и др.
Стиховете му са превеждани на английски, френски, руски, японски, португалски, немски, сръбски, турски, гръцки, хинди, арабски, фарси и др.
Георги Константинов е познат и със своите книги за деца. Хумористичният му роман „Приключенията на Туфо Рижия пират“ е преведен на руски, френски, немски, полски, украински и др. езици.
Авторът е носител на много национални и международни награди 3а поезия и книги за деца. Той е почетен гражданин на София и почетен гражданин на родния си град Плевен. Преди броени дни Георги Константинов получи Почетен знак на президента.

За книгата
ЛЮБОВТА КАТО ТВОРБА
Подобно слънчев дъжд
пристигаше при мене любовта.
Ала отлиташе внезапно
след месеци броени…
А стиховете ми за любовта
оставаха на този свят
за дълго време…
Така от любовта отлитнала
останаха лиричните слова:
Обичам те дотук… И още миг сърдечност…
Изглежда,
че поезията е за това –
да сътвори от временното чувство
малка вечност.
