На 24 март, в навечерието на Благовещение, излиза „От семенцето до чинията“
Как храната стига до чинията ти? Откъде идва? Как расте? Как пътува по света, за да стигне до теб? А щом вече е тук – как я приготвяш и хапваш? „От семенцето до чинията“ ще те поведе на вълнуващо пътешествие – от семенцето в почвата, през кухнята, чак до масата. Ще проследиш всяка стъпка от пътя на храната! Ще научиш как тя се отглежда, купува и приготвя. И не само! Ще разбереш също как това, което ядем, влияе на нашата планета. И ще надникнеш в домовете на хората по света, за да видиш как те споделят храната си. В книгата ще откриеш съвети за готвене и лесни рецепти, които можеш да приготвиш сам. Има и забавни проекти, любопитни истории и невероятни факти, защото храната свързва хората по целия свят!
За автора
Мишел Дармъди винаги е обичала храната – да я споделя, да готви и най-вече да я яде. Тя е имала късмета да израсне в Корк, Ирландия, където в градината си е отглежда много зеленчуци, плодове и цветя.
Мишел учи изкуство в колежа, но вечер работи в ресторанти и кафенета. Постепенно започва да се занимава все повече с тази дейност.
Пътува по света и работи в много интересни ресторанти, преди да се върне в Ирландия и да отвори сладкарница. След 11 години работа там решава да се фокусира повече върху писането за различните начини, по които храната влияе на света, започва отново да учи и получава докторска степен по кулинарни изкуства. Дисертацията ѝ е посветена на обучаването на децата по устойчиво хранене. Нейните изследователски проекти са спечелили финансиране за социални иновации по програмата RETHINK Ireland и тя е обявена за „Носител на промяната“ от международната организация „Ашока“.
Мишел води награждавана седмична рубрика за Irish Examiner. Нейните обширни познания в областта на устойчивото развитие и съвременното състояние на храната ѝ позволяват организирането на мащабни събития, които помагат на децата да научат повече за храната и околната среда.
Мишел е не само редовен коментатор за ирландските медии, но работата ѝ е публикувана и в международни издания като Vogue, Condé Nast Travel & Leisure и списание Time. Била е жури в MasterChef и е участвала в предаването на Антъни Бурдейн.
Интервю
В книгата си „От семенцето до чинията“ д-р Мишел Дармъди разглежда сложни въпроси като устойчиво хранене, климатичните промени, пазар на храната, разхищаване на продукти и др. Посланията ѝ достигат до децата чрез забавни проекти, интересни анекдоти и красиви илюстрации, дело на художничката Рут Греъм. Макар целевата аудитория да е деца между 8 и 12 години, тя изобилства от толкова полезни съвети и навяваща на размисъл информация, че се превръща в задължително четиво за малки и големи. От следващите редове ще научите какво е вдъхновило авторката да напише книгата и защо обучението по проблемите на храната и храненето е толкова важно днес.
Докато растяхте, семейството ви отделяше ли внимание на храната?
Да, масата заемаше централно място в дома ни, когато бях дете. Винаги се хранехме заедно сутрин и вечер. Семейството ми се състоеше от седем члена, но майка ми неизменно успяваше да сложи домашно приготвено ястие на масата, а обикновено във фурната се печеше и някакъв хляб. Баща ми имаше приключенски дух в кухнята и често приготвяше сложни ястия за приятелски сбирки или използваше съставки, които трудно се намираха в Ирландия през 80-те години.
Оттам ли идва любовта ви към храната?
Определено семейството ми беше първоизточникът. Обожавам приключенията, на които ме е отвела храната. Работела съм в ресторанти и съм посещавала производители в много различни страни по света.
Имате ли любими рецепти от детството, които харесвате и до днес?
Ароматът на топла содена питка винаги ме пренася в детството. Все още я приготвям често не само за да умириша на хубаво кухнята си, но и защото обичам хляб. Също така обожавам сладкия аромат на къпиново сладко, бълбукащо на котлона. Той ми напомня за слънчевите часове, прекарани в бране на плодчетата. В края на лятото използвахме богата реколта за различни сладкиши или за гарнитура на кисело мляко.
Какво ви накара да напишете „От семенцето до чинията“?
Интересът ми към устойчивия начин на живот, храната и образованието се събраха в книгата. Имам докторска степен по кулинарни изкуства към Техническия университет в Дъблин, чийто фокус е обучението по проблемите на храната и храненето. Работила съм със стотици ученици и съм научила ужасно много от тях. Винаги ми е било приятно да узнавам какво интересува децата и тези срещи до голяма степен повлияха на съдържанието на книгата.
Смятате ли, че трябва да се изостри фокусът върху храната в основното училище? Какви препоръки бихте дали на Министерството на образованието?
Краткият отговор е „да“. По-сложният въпрос е как да бъде направено. Учителите и така са твърде заети, така че говорим за включването на часове, посветени на храната, в една вече претоварена програма. Може би по-добрият вариант са квалификационните курсове, които да подчертават значението на здравословното хранене и да дават на учителите инструментите и познанията за храната като предмет на преподаване. Нужно е децата да се научат не само да приготвят храната си, но и да се ориентират в обстановката, касаеща храната, като предлагане на пазара, маркетингови трикове, преработени храни и др. Освен това пропускаме голяма възможност да използваме училищното хранене, за да запознаем децата с важни въпроси като откъде идва храната, какво представлява здравословното ястие и защо е важно да се храним заедно.
На какъв принцип подбрахте рецептите, включени в книгата?
Подобно на причините за написване на книгата, и тук децата, с които работя, повлияха на избора с интереса си към определени ястия. Когато сме в класната стая, всичко трябва да бъде опростено и лесно и това се харесва на децата. Освен това исках да свържа градината с кухнята. В рецептите се използват сезонни зеленчуци и билки, които всеки може да си отгледа.
Какъв съвет бихте дали на хората, които искат да се хранят по-устойчиво?
Личната култура, бюджет и свободно време влияят на избора на храна. А тя е един твърде сложен въпрос. Все пак проучванията твърдят, че режим, богат на зеленчуци и зърнени храни, е по-добър за планетата. Също така бих приканила към това да се интересуваме от произхода на храната ни, да ядем балансирано и да купуваме месо и риба, отгледани или уловени по природосъобразен начин. Ще повлияем добре на околната среда и като стоим далеч от силно преработена храна, която пропътува дълги разстояния и за която са използвани множество опаковки. Да намалим разхищението на храната, също би било важен фактор.
Източник: ilovecooking.ie/features/from-seed-to-supper-with-dr-michelle-darmody