Седмите Литературни маршрути на Фондация „Прочети София“ ще завършат с четири нови авторски литературни похода през септември и в началото на октомври.
Есенните маршрути ще бъдат посветени на образа на Витоша в българската литература, на първите български преводачи в София, на фантастиката и нощта, както и на живота и творчеството на Миряна Башева.
Началото на есенната програма ще бъде поставено на Витоша. Вдъхновена от целогодишната си работата и проучване върху детска енциклопедия за Витоша, която предстои да излезе в края на годината, писателката, преводачка и издателка Зорница Христова е подготвила два литературни маршрута за възрастни. Те, разбира се, са във височините не само на литературния канон. Зорница Христова проследява образа на планината в българската литература – задача, която се оказва не толкова лека. Неповторимият и неправен досега планински тур, тя нарича „Гледки и гледища: Витоша в българската литература“ и за него разказва така:
„Витоша не е хайдушка планина като Балкана, не се смята за „мистична“ като Родопите, не е свързана с македонските борби като Пирин, нито е „най-високата“ като Рила. И все пак тя има свой отчетлив облик в българската литература – като философски контрапункт и постоянно напомняне, че животът има и друга страна. От Вазов и Алеко до Смирненски, Вутимски, Яворов, Багряна, Дора Габе, Александър Геров и др. Витоша е не само гледка, но и гледна точка.“
Литературният маршрут ще се проведе на 20 и 28 септември от 11:00 ч., началната точка е хижа „Алеко“.
Между двете планински разходки, ни очаква и един Нощен литературен маршрут. „Езикът на нощта“ е също една напълно нова линия на истории на маршрутите между градската и космическата нощ. Този изключително интересен нощен литературен тур ще започне на 24 септември от 21:30 ч. от Паметника на Съветската армия – Княжеската градина. Неговите автори и водещи – Александър Попов и Константин Георгиев от колектив „Космотехника“, разказват повече за техния маршрут:
„Буквалната ни отправна точка за този литературен маршрут е Паметника на Съветската армия, но в преносен смисъл той тръгва от една мисъл на Урсула Ле Гуин: „Харесва ни да си мислим, че живеем сред дневната светлина, но половината свят е винаги потънал в мрак, а фантастиката, като поезията, говори на езика на нощта“. Ще се разходим измежду паметниците в Княжевска и Борисова градина и ще се опитаме да се откъснем за малко от светлината на нощния град, за да си поговорим за космическия мрак, звездите и безкрая – както извън, така и вътре в човека. Както фантастиката използва материята на „реалния“ свят, за да сглабя нови светове, така и ние най-безсрамно ще се възползваме от природата, от паметници на писатели и исторически събития и дейци, за да разсъждаваме за мястото на човека (а и не само) в космоса. Донесете си – физически или мислено – любимите книги на Ле Гуин, Тед Чанг, Джеймс С.А. Кори, Самюъл Дилейни, Артър Кларк, Айзък Азимов, Ричард Пауърс, Роджър Зелазни и други автори на фантастика, които ще ни помагат да мислим на езика на нощта.“
Литературният маршрут е част от програмата на четиринадесетото издание на „Нощ на литературата“ в София, което се провежда на 24 септември между 18:00 ч. и 21:00 ч. на 22 различни локации в столицата.
През тази година фондация „Прочети София“ започва да включва в програмата на „Литературните маршрути“ и тур, задължително посветен на преводаческата работа. Затова на 01 октомври от 18:30 ч. журналистът Владимир Дворецки ще открие тази своеобразна поредица с „По следите на първите български преводачи в София“. Тази литературна разходка ще се проведе ден след Международният ден на преводача, който се отбелязва от 1991 г. на 30 септември. Отблизо за работата на първите български преводачи, кои са те и каква литература именно са избирали да превеждат на български са само част от темите на маршрута. Разбира се, някои отговори могат да бъдат дадени още тук – сред първите български литературни преводачи стоят имената на български творци като П. Р. Славейков и Пенчо Славейков, Атанас Далчев, Александър Муратов, Елена Мутева, Иван Вазов и Гео Милев.
„Не всеки знае, че освен гениален поет, Ботев е и преводач на обществено-политическа литература от руски. Той е превел и руски учебник по аритметика, като добавил към текста измислени от него задачи за изчисляване на годишнини от българската история, както и обидни за султана намеци.
Ботев се е изявявал и като критик на превода. Той е осмял видния наш поет Григор Пърличев (родом от Охрид) за превода му на „Илиада“ в сатиричното си стихотворение „Защо не съм“. – разказва още Владимир Дворецки.
Тези и още преводачески истории, предизвикателства и текстове от световната литература ще може да чуе публиката на литературния маршрут.
Седмият сезон на „Литературни маршрути“ ще завърши със специално събитие, посветено на творчеството и живота на поетесата и журналистка Миряна Башева. То ще се проведе на 04 октомври от 17:00 ч. с начало от ул. „Цар Освободител“ 33, където е бил нейния дом. Събитието ще завърши в Театрална работилница „Сфумато“, където специално публиката на литературния маршрут напълно безплатно ще бъде изигран спектакъла „Мислещите тръстики“ с режисьор Маргарита Младенова. Представлението е посветено на поезията на Башева. Пътят към театъра ще е ни срещне с хора, които разказват повече за нейния живот и творчество през различни ракурси. Сред участниците ще бъдат Михаил Неделчев, Стефан Димитров, Богдана Карадочева, Иво Балев, Маргарита Младенова и др.
Поезията на Миряна Башева е широко известна и заради това, че нейни стихове са се превърнали в някои емблематични български песни като: „Тежък характер“, „Нека да е лято“, „Футуролог“, „Васко да Гама от село Рупча“, „Как си ти“, „Ние сме безнадежден случай“, „Булевардът“.
Миряна Башева е родена на 11 февруари 1947 г. Произхожда от преселническо семейство от Македония. Майка ѝ София Башева е милосърдна сестра в „Червен кръст“, а баща ѝ Иван Башев заема различни длъжности в Министерство на културата. Той става външен министър в правителствата на Тодор Живков и Станко Тодоров. Башева учи в английска гимназия, след което следва английска филология в Софийския университет, но не се дипломира. Първоначално започва да работи в сферата на журналистиката и пише първите си стихове на около 24-годишна възраст.
През 1979 г. създава стиховете към филма „Войната на таралежите“ на Иванка Гръбчева, а по покана на Рангел Вълчанов пише сценария за игралния филм „Последни желания“. Впоследствие пише и сценариите на няколко документални филма на Вълчанов. Работи като литературен сътрудник в БНТ, като редактор в списание „Отечество“, в Студията за игрални филми „Бояна“, в списание и издателство „Факел“, във вестник „24 часа“ и във вестник „Сега“.
Става част от „Литературен кръг 39″, основан от Блага Димитрова, Радой Ралин, Едвин Сугарев, Владимир Левчев, Петър Манолов, Иван Теофилов, Ани Илков, Биньо Иванов, Николай Колев – Босия и др. , който се е борил да се публикуват творбите на млади автори.
Миряна Башева е носител на много отличия, сред които и орден „Св. св. Кирил и Методий първа степен“ за големи заслуги в областта на културата. Автор е на четири стихосбирки, а творбите ѝ са преведени на английски, немски, френски, полски и руски език. Миряна Башева умира на 12 юли 2020 г. в гр. София на 73 години.