Миналата седмица българската публика имаше възможността да гледа първото поставяне на сцена на френската комедия “Съвършени натрапници“. Специално за премиерата в София пристигна и самият автор на пиесата – Жан-Пиер Мартинез.
Той лично присъства в препълнената зала в театър Artvent, а екипът ни имаше възможността да се срещне с него преди представлението. Пред Kafene.bg един от най-поставяните драматурзи в Европа сподели рецептата си за успешна комедия, източниците си на вдъхновение и още много интересни подробности за своя начин на работа.
Въпрос: Какво Ви вдъхнови да напишете „Съвършени натрапници“ и какво послание искате да предадете с тази пиеса?
Отговор: “Съвършени натрапници” e пиеса като много други. Вдъхнових се за нея след вечеря с приятели. Дойде ми идея, свързана с хората от средната класа, които мечтаят да са по-успешни в живота. Мъж, който търси по-добра позиция във фирмата, в която работи и жена, която мечтае да бъде писател. Те мечтаят да са повече от това, което са.
Това семейство има приятели, които очакват за вечеря. Но преди вечерята водят разговор, в който решават, че приятелите им вече не са достатъчно добри за тях. Но все още остават плановете им за съвместна ваканция, която те се опитват да избегнат. Така, че темата на пиесата е как да се отървете от най-добрите си приятели (смее се).
За мен театърът е средство за забавление. Не е точно послание, но искам да кажа на хората да не се вземат прекалено насериозно. Мисля, че е по-добре да се забавляваме със себе си. Според мен нямаше да съществуват диктатори, ако всеки умееше да се надсмива над себе си. Страхувам се от хора, които вземат себе си прекалено насериозно.
Въпрос: Какви са очакванията ви към българската публика, която има възможността първа да гледа постановката ви на театрална сцена?
Отговор: Очаквам хората да се смеят много. Това са моите единствени очаквания – да не започнат да хвърлят неща по сцената (смее се), а да аплодират бурно. Когато си артист и автор, искаш хората да те обичат.
Театърът е място за споделяне. Той не е църква, но е много близо до масовата религия. Да бъдем заедно, да споделяме неща и да се смеем – това е важното за мен. Ако се смеем заедно и не искаш да си тръгнеш, това е добра отправна точка.
Въпрос: Да бъдете честен, да карате хората да се смеят и да не се взимат насериозно – това ли е рецептата за добрата комедия? Вие имате много добри комедии.
Отговор: Да, така мисля. Защото когато правя театър, не пиша, за да дам урок на хората – трябва да се срамувате, ако правите това или онова. Не, ние всички сме несъвършени и ако споделим това заедно, може би можем да се опитаме да бъдем мъничко по-добри. Както казва великият френски драматург Молиер – може да се забавлявате с абсурдни хора, но те могат да са всеки един от нас. Опитвам се да пазя тази традиция на Молиер.
Въпрос: С над 110 комедии, вие сте много успешен автор. Всеки ден ли пишете?
Отговор: Не, не пиша всеки ден. Трудната част за мен е намирането на добра идея. Когато имам идея, не е проблем за мен. Писането е просто работа. Но добрата идея е нещо, което трябва да се открие. Понякога идва неочаквано.
Както казах, за тази пиеса се вдъхнових след една вечеря. Но друг път разписвам идеите си на хартия или наблюдавам какво се случва в ежедневието. Понякога ме вдъхновяват новините. Така, че не, не пиша през цялото време. Точно в момента съм в почивка. Но всъщност никога не съм изцяло във ваканция и постоянно се оглеждам за идея. Може би след това интервю ще ми хрумне добра идея за комедия, от която и вие ще бъдете част (смее се).
Въпрос: Кое за Вас прави една комедия успешна и как успявате да балансирате между комичното и сериозното в творбите си?
Отговор: Не бих казал точно сериозно, но аз започвам с трагичното. Моят начин на работа е следният – опитвам се да открия нещо, което е наистина трагично и драматично. След това го превръщам в комедия. Тази история за опита да се отървеш от най-добрите си приятели не е само забавна, тя е сериозна и драматична.
Винаги започвам с драмата, която се опитвам да превърна в нещо комично. Това е и причината в много мои пиеси да присъства идеята за смъртта, погребенията и наследството, които се опитвам да превърна в комедия. Това е моят начин на работа.
Въпрос: Значи можем да откриваме комичен елемент и да се смеем дори и при такива тъжни и трагични събития?
Отговор: Разбира се! Смъртта е нещо, от което всички ние се страхуваме. Когато я сложиш в комедия, можеш да получиш много неща. Имам пиеси в болници и на други места, които не са традиционни за комедия.
Сега идваме от Чехия, където гледахме пиеса със заглавие “Новогодишна нощ в моргата”. Това е още едно място, което традиционно не е за театър. Но за мен са най-добрите места за комедия.
Въпрос: Може би един от начините да преодолеем такива събития е като се смеем над тях?
Отговор: Точно така. Работя много и с темата за социалната несигурност. Онова, което казваме, не винаги е това, което мислим. Това, с което се занимаваме, не винаги е това, което искаме.
Погребенията са типичното място, където тази несигурност и неискреност тържествуват. Когато някой умре, всички започват да казват колко перфектен е бил той, че е бил герой, невероятен мъж или жена. Никой не казва, че е бил просто негодник. (смее се).
Въпрос: Мислите ли, че комедията може да създава нови мостове в обществото? Днес имаме толкова много войни и разделения сред хората в България, Франция, САЩ и останалите страни.
Отговор: Не съм мечтател. Знам, че комедията не може да промени света. Но както казах, трябва да имаме идеята за себе си да не се взимаме прекалено насериозно и да се забавляваме повече.
Писал съм и политически пиеси. Една от тях е поставяна в България. Нарича се “Капан за тъпаци”. Написах я след първите избори на Макрон във Франция. Вдъхновиха ме абсурдните политически игри. Когато я написах си помислих, че това няма да бъде пиеса, която ще се играе много в други държави. Но всъщност тя обиколи света. И хората я адаптираха към конкретната политическа ситуация в своята държава.
Често се случва да напиша нещо, което да си мисля, че е типично френско, не само в политиката, а и на културна или ежедневна тема и след това пиесата започва да пътува по света и хората се разпознават в нея. И това ме прави много щастлив. Когато моя пиеса започне да обикаля света, дори и в страни, в които не съм очаквал това да се случи, аз отивам там, при хората, които я представят. Това е моят начин да се докосна до хората в Иран, Пакистан, Индонезия. Ползата за мен е на първо място, че уча география (смее се) и след това, че мога да вдъхновя младите хора там. Интересно е да се взаимодейства с тях.
Наскоро посетихме фестивал на комедията в Хърватия, на който присъстваха театри от много различни страни от Европа и Средния Изток. Хората от Саудитска Арабия бяха с убеждението, че ги мразим. И бяха много изненадани, че всъщност сме толкова приятелски настроени към тях. Да пътуваш и да променяш нагласите на хората не е като да промениш света, но е някакво начало (смее се).
Въпрос: Какъв съвет бихте дал на младите автори, които се стремят към успехи като вашите?
Отговор: Има две направления в ефективното писане. На първо място е нужна техника, която трябва да се научи. Ако имаш добра идея, но не и техническите способности да пишеш пиеса, ще се получи скучно. Ще е интересно за 2-3 минути, но след това няма да се получи. За да напишеш пиеса с продължителност час – час и половина, трябва да имаш техническите познания как да пишеш истории. Не опира само до вдъхновение, нужно е обучение.
Няма много училища за това, но можеш да се научиш по един или друг начин да пишеш сценарии. То е подобно до голяма степен – да пишеш пиеса или филм, трябва да си обучен за това.
Може да прочетеш някои книги, но също трябва и да анализираш това, което виждаш. Ако обичаш филми, трябва да се опиташ да разбереш как е създадена историята в тях. Повечето истории са изградени по един и същи начин (смее се). След като разбереш историята, можеш да промениш правилата. Но съществуват основни правила за съдаване на история. Първо трябва да ги научиш по един или друг начин и тогава да мислиш за структурата.
Как ще използваш тази техника зависи от това, което искаш да напишеш. Това е много лично. Не бих дал съвет какво да пишете, но трябва да знаете как да пишете.
Въпрос: По-лесно ли е да започнеш с кратки истории или с други типове текст?
Отговор: Не съм сигурен. Зависи от хората. Може да се започне и направо с постановка или и с двете. Аз например имам написани почти 400 скеча – кратки истории за театър. Започвам с една идея и на третата страница си казвам – не е достатъчно за постановка, ще бъде скеч. Кратките истории също имат структура, но тя е много по-проста.
Същото е и когато започваш да рисуваш. Може да искаш веднага да нарисуваш шедьовър, но вероятно ще е нужна практика. По същия начин е възможно първата пиеса да не е най-добрата. Но втората да е по-добре. Това е нещо, което се учи. Съветът ми е – трябва да изучите тази професия.
Хората си мислят, че всичко е до вдъхновение. Не, трябва да се учи. Дълго време във Франция нямаше училища за това. В университета не можеш да се научиш как да пишеш. Учиш се как да четеш шедьоври, но не и как да ги пишеш. В САЩ мисля, че има такива училища, но не и във Франция. В университета учиш за майсториите и гениите. Но всеки би могъл да бъде прекрасен автор.
Въпрос: Във Франция има толкова известни писатели като Екзюпери, Монтескьо, Русо и много други, а не съществува училище за писане?
Отговор: Да, тези хора са се научили сами как да пишат. Мисля, че би било по-добре в университетите хората да се учат, че също могат да бъдат гениални.
Въпрос: Как се чувствате, когато посещавате България? Има ли някое място или събитие тук, което оставя специален отпечатък у вас?
Отговор: На първо място, за да бъда честен, трябва да кажа, че никога не съм си мислил да идвам в България като турист. И преди пет-шест години научих, че една от пиесите ми ще се играе тук. След втората и третата си казах – ще отида в България да се срещна с тези хора (смее се).
За мен беше голямо откритие да се срещна с българските артисти. Отрих, че има много високо качество в Националния театър, както и в останалите театри. Както и публиката, която пълни салоните – тя е много активна и имаме много забавни моменти заедно.
Над интервюто работиха: Александър Александров, Мария Иванова