Френският писател, лекар, хуманитарист, общественик и преподавател Жан-Кристоф Рюфен дойде в България по повод представянето на новата му книга „Адам отпреди грехопадението“, издадена у нас от Колибри. Събитието за Жан-Кристоф Рюфен в София на 27 април е организирано съвместно с Френски институт в България. Романът описва план на екологични екстремисти да предизвикат атентат, убивайки много хора. По този начин авторът засяга темата за нуждата от баланс между опазването на околната среда и ценността на човешкия живот. Срещнахме се с него, за да обсъдим тези и други теми и да го попитаме какви са съветите му към начинаещите писатели.
Интервю на Александър Александров
Въпрос: Вашият роман „Адам отпреди грехопадението“ предупреждение ли е към съвременното човечество и очаквате ли подобни събития да се случат наистина?
Отговор: Надявам се, че не. Идеята е да поставя една лупа и да увелича образа, за да мога да представя ситуацията в нейната крайност. Изключително много събития се случиха от момента, в който написах книгата досега, които по някакъв начин наподобяват очакванията ми.
Въпрос: Какъв е развоят на тези събития?
Отговор: Има две насоки – първата е движението, свързано с екологията. В много държави по света и особено във Франция то ставаше все по-силно. Наблюдаваме една прогресия. В началото (през 70-те години), когато се появиха тези движения, фокусът по-скоро беше върху това да запазим баланса в природата. Докато през последните няколко години вече сме свидетели на директни атаки. За пример може да посочим защитниците на животни, които отиват и палят кланица.
Въпрос: Екологията е важна част от обществото ни, от съвременната политика и култура, но същевременно има и крайности. Можем ли да поставим граница между „добрата“ и „лошата“ екология?
Отговор: Това е един много добър въпрос. Това, което аз исках да направя, беше да погледна основополагащите текстове – тези книги, върху които екстремистките движения се опират. И всъщност това, което виждаме, е, че има едни текстове, които говорят за екологията като част от системата и други, които виждат разрив – там слагат те своята граница. В случая човешкото същество се превръща във врага. В един от текстовете, които аз четох, който е наистина основополагащ (книгата се нарича „Oсвобождението на животните“) се говори, че едно човешко същество по никакъв начин не струва повече от едно животно. Едно дете, което има забавено развитие или един човек с Алцхаймер, който има психически проблеми, по никакъв начин не е нещо повече от животното. Така че в тези текстове започваме да виждаме как човекът се превръща във врага.
Въпрос: Има ли решение за този проблем или ще виждаме все по-голям екстремизъм и все по-голямо разделение? Има ли как да сближим позициите си, така че значението на човека и хуманитарните ценности да се възвърне, но и да се запази балансът спрямо екологията?
Отговор: Това e всъщност в основата на нещата – идеята е да се покаже, че още от началото трябва да се уважава човекът, защото виждаме как екологията може да се превърне в един тоталитарен режим, каквито сме виждали и преди. Това е идеята и на книгата – да можем да се вплетем в тази логика, в тези различни книги, различни теории, които уважават системата. Те казват, че вече няма хищник, който да преследва човека. Той е успял да се да се освободи от всички свои хищници. И тази идея я поставяме в нейната най-екстремна фаза, за да видим как по този начин тя завършва в пълен ужас.
Въпрос: Темата за екологията е много важна, но също има и други значими теми за обществото като войната, болестите и т.н. Същевременно няма толкова много романи за екологичен екстремизъм. Защо избрахте именно тази тема?
Отговор: Аз поначало съм лекар и също така покрай своите хуманитарни дейности съм научил, че човешкият живот е уникален. Той е изключително ценен и трябва да го уважаваме и да го пазим. За мен беше интересно да проследя как се развиват тези идеи за планетата, които може би в един момент в бъдеще биха могли да се обърнат срещу човека.
Това, което, виждам сред младите хора на възрастта на моите деца е, че те тръгват в тази посока, която включва агресивни действия – например терористични актове. Опасността е наистина реална. Това, което виждаме в новините в Европа и особено във Франция всеки ден, включва разрушителни и терористични действия, атаки към организации или фабрики, към които са повдигнати обвинения. Това насочва проблема към младите хора. Да можем да им кажем – всичко това е прекрасно, но не забравяйте стойността и ценността на човешкото същество.
Все пак трябва да подчертая, че съм написал доста книги. Много от тях не са преведени на български и в тях адресирам темите за войната, за хуманитаристиката, историята.
Въпрос: А какви са бъдещите ви проекти? Работите ли по нова книга и ако да, също ли ще е на екологична тема?
Отговор: От доста време се интересувам от тази тема, но също и от развитието на Африка. А следващият ми роман, върху който работя в момента и не знам кога и как ще го завърша, говори за крехкостта на тези държави. Държавите от т.нар. Трети свят. Защото в света вече наблюдаваме сили, които са много по-силни от тях – икономически сили като Google например.
Въпрос: Смятате, че сме уязвими от технологичния прогрес в тази дива форма на големите корпорации?
Отговор: Това е много сложен въпрос, който ме вълнува. Съвсем скоро бях в една малка азиатска страна, за да мога да си представя какво би могло да се случи в ситуация, в която държавите са превзети от чуждестранния капитал. Повечето държави от този тип в момента са зависими почти на 100% от петрола. Но както знаем той свършва, така че ако можем да се изразим така в кавички – те са за продан.
Въпрос: Тогава може би всички сме, защото и западната цивилизация и Европа – всички сме зависими от петрола?
Отговор: Да, наистина всеки е крехък. Но все пак в Европа има икономики, които работят, които функционират и които произвеждат. Така че ние не сме зависими по този начин на 100%, но да – всички сме уязвими.
Въпрос: Тогава по-скоро сте песимист за бъдещето на човечеството. Има ли някаква рецепта как да се справим с тези проблеми?
Отговор: Бих казал, че няма смисъл да бъдеш песимист. Аз съм лекар и ние не можем да кажем, че сме песимисти. Когато един пациент застане пред нас, нашата работа, мисията ни е да му помогнем, да се погрижим за него, да го лекуваме. Така че идеята ми е да допринеса, да се изяснят и да бъдат разбрани по-добре аспектите на това, което би могло да се случи. Но трябва да имаме предвид, че всеки път, когато една идеология лишава група хора от права и свобода, това завършва с геноцид, с избиване на хора и с някакъв вид насилие. Затова трябва да внимаваме – да не позволяваме да стигнат прекалено далеч тези идеологии и да не забравяме, че в човешкото има нещо ценно, нещо свято дори бих казал. А какъв ще бъде крайният изход – не знам.
Въпрос: А не е ли вярно също, че това насилие отблъсква хората от тези екстремистки организации и чрез книги като вашата се възвръща балансът?
Отговор: Да, бихме могли да кажем, че тези организации по някакъв начин се маргинализират и отблъскват хората. Но не съм много сигурен дали това е така сред младите хора. При тях остава изключително силно желанието да са срещу разделението на видове. В смисъл, че човекът не е уникален и не е по различен от една маймуна, от друг животински вид. Тези организации започват първоначално лекичко с теми от типа на лабораториите, които измъчват животните и естествено шокират хората. В това има сила, която привлича младите. Сред хората на моята възраст не е точно така. Ние по-скоро се обръщаме към една споделена човечност. Докато младите са изключително фокусирани върху планетата и като цяло върху климатичните промени, изключително разтревожени са.
Въпрос: Вие сте лекар, преподавател, общественик, дипломат и пишете книги. Дайте някакви съвети на хората, които искат да започнат да пишат и да станат писатели. Какво можете да им кажете?
Отговор: Бих казал, че не всеки може да успее, но всеки може да пробва. Аз например нямам образование в сферата на литературата. Учил съм нещо съвсем различно и започнах съвсем лекичко, малко по малко и успях. Няма някакъв специален вид хора, които са учили за това. Всъщност всеки може да опита да пише.
Но нека всеки, който пише не забравя, че говори на някого от другата страна, че не пише за себе си. Много често в първите си опити, в първите си романи някои писатели пишат за себе си и към себе си, за да се излекуват от нещо. Но не трябва да забравят, че от другата страна има някой. Не знам дали съм писател, но съм разказвач на истории и смятам, че читателят трябва да го вземеш, да го сложиш в скута си и да му разкажеш – така както разказва Шехеразада.