„Всеки от нас, който някога е бил влюбен, може с радост или болка да разкаже, че не съществува някакво ясно дефинирано нещо като ЛЮБОВТА” казва Щефан Фьогел – най-успешният съвременен австрийски драматург.
И така… Ако искате да научите по какво мъжът прилича на Фолксваген костенурка, защо жените не бива да имат родителски права и дали действително романтиката е убила повече народ от атомната бомба, елате и вижте!
И ще видите какво би могла да търси една зряла жена – Дагмар Лудишер (Нона Йотова), облечена в булчинска рокля, в детската къщичка на дървото в двора на родния си дом.
Там тя пее, свири, смее се, плаче, спомня си, мечтае. Ще играе и лудува, ще танцува с метла (а също и с Джордж Клуни ще танцува), ще бъде звезда, ще бъде зла и добра. Ще мърмори, крещи, ще се люшка между най-различни чувства. Ще философства, ухажва и беснее. Ще класифицира всичките мъже на този свят (Деян Ангелов), които, разбира се, са седем типа: от идиотите, та чак до положителните образци.
А накрая… КОЛКО ХИТЪР Е ФИНАЛЪТ!
Той, дами и господа, ще ви изпрати изненадани, разчувствани, развеселени и… с мисли за ЛЮБОВ.
Щефан Фьогел е роден през 1969 г. в Блуденц, Австрия. След като завършва бизнес информатика в Цюрих, бързо се ориентира към театъра. От 1993 г. работи като писател и актьор. Започва като автор на текстове за кабаретни програми за театъра във Форарлберг, който създава и в който сам участва. Бързо става известен в Европа с комедиите си, които са вече повече от двайсет. Те се играят в Австрия, Германия, Швейцария, Чехия, Словакия, Полша, България. Навсякъде получава висока оценка за това, че владее до съвършенство всички комедийни, драматургични и психологически правила и умее да изгражда изключително жив диалог, лишен от евтини закачки.
Щефан Фьогел е автор на книги, пиеси, сценарии. В момента е един от най-търсените немскоезични драматурзи.
Щефан Фьогел, като майстор на съвременната комедията ни хвърля с детективско намигване по следите на една влюбена и сгодена жена, която изчезва в деня на сватбата си. В края на историята разбираме, че нейният любим е трябвало да премине през това последно изпитание – да не се откаже и да я открие отново, за да може любовта да възтържествува и както в приказките, те да заживеят щастливо… Но каква е причината за изчезването?
Дагмар е на път да се раздели за втори път с илюзиите за мечтания принц и безметежната любов. Тя търси убежище в детството си, където е била скрита цялата й жизнена сила и вяра в магичното, за да направи рефлексия на живота си. И докато преминава през различни емоционални състояния и декларира абсурдни житейски постулати, тя проумява, че най-важното за една връзка е комуникацията.
Ние се смеем от сърце на нейното, но всъщност и на собственото си изгубено умение за общуване. Умение, което в днешния пренаситен от информация и виртуални връзки свят, е реално заплашено от изчезване.
Бихме ли могли отново да се научим да се слушаме, да видим другия такъв какъвто е и да му се удивим? Бихме ли могли да събудим в себе си желание за общуване и да преминем отвъд страховете на житейската си опитност? Можем ли да се освободим от детските модели на поведение, да пораснем и да запазим вярата си в реалността на любовта?