Въпрос: „Писма до Лазар“ – тази стихосбирка е по-различна от всички твои до момента? С какво – за хората, които още не са я чели?
Отговор: Най-общо казано това е книга с поеми, колкото и условен да е този жанр. Поемата е най-близко до корените на поезията, до вековете в които поезия е била изпявана. За мен има нещо много привлекателно в дългите литературни форми, при тях пишещият може да си позволи в добрия смисъл разточителност и по-голяма пищност на словото. Текстове, които започват и самият автор не знае къде ще им е краят. Каква по-голяма свобода от поемата. В „Писма до Лазар” събрах мои поеми, писани през последните 20 години. С тази книга отдавам чест и на поетите, повлияли ми да разширя своите възприятия. Това са поети освободители – Рембо, Бретон, Арагон, Сандрар. Колоси, които обръщат каруцата на поезията, всяват смут и възхита, но и освобождават много пишещи след тях.
Въпрос: Светлина и красота лъхат от редовете, а и от между тях – къде е магията?
Отговор: Самоцелната „мрачност”, в която е потопена немалка част от съвременната поезия, не ми носи смисъл. В по-голяма част от случаите тя си е чисто и просто маниер. С подобни „хватки” могат да бъдат спечелени единствено неподготвените читатели. Поезията на светлината е друго нещо, бялото е много по-трудно за пресъздаване от черното. За бялото е нужно да си над ежеднавната сивота, над дребнотемието, злобата и завистта, да си посял светлината в себе си и да живееш с нея. Не е никак лесно, но когато застанеш пред листа – светлината винаги помага.
Въпрос: Това ли носеше, докато пишеше и как подобен сложен формат „се излива“, „идва“ при автора, „явява се“, „дава се“?
Отговор: При мен текстовете идват неочаквано, не са плод на дълго обмисляне и множество редакции след това. От друга страна е трудно да се пишат поеми на един дъх. Нужна е малка почивка за вдишване. Бих сравнил този процес с плуването в стил бътерфлай. Поемаш въздух, гмуркаш се, излизаш над водата и пак поемаш въздух преди отново да се потопиш. Така поемите придобиват свой собствен ритъм и музика. Без тази характерна музика, поемата губи гръбнака си и много лесно се разпада.
Въпрос: Позабравени ли са дългите форми? И силните метафори?
Отговор: Пагубно е пишещият да се съобразява с литературните моди. Ако го прави ще стане заложник на публиката си. В този смисъл, дали нещо е забравено, не би трябвало да има значение. Даден текст или стига до читателите, или не. По-важното е дали след това ги кара да мислят. Поезия, която не води до размисъл е мъртва поезия. Формата не е от такова заначение. За мен съдържанието е водещо. Търсим ли на всяка цена ефекта от формата, съдържанието олеква. Силната метафора не е гаранция за смисъл. В много случаи е точно обратното – силните метафори кънтят на кухо и изглеждат като преднамерено търсени единствено за да впечатляват.
Въпрос: Посланието ти към света чрез „Писма до Лазар”?
Отговор: В днешно време ако книгите не са вестители на доброто, значи жалко за изсечените за тях дървета. Успея ли чрез книгата си да направя читателите по-смирени и добри, то аз ще бъда един щастлив автор.
Въпрос: Пожеланието ти към теб самия за новата 2020 година?
Отговор: Да не се отдалечавам от себе си. Важно е пишещите хора да стоят близо до себе си, да бъдат честни, защото в текстовете няма къде да се скрият. Честността ни е по-нужна от всякога.