Венцислав Стоянов за новата метъл банда Фортуна и албума им The Death of All Gods

Днес разговаряме с Венцислав Стоянов от новата хеви метъл банда Фортуна за предстоящия им концерт и представяне на албум FORTUNA – „The Death of All Gods“ Album Release Show ft. Very Special Guests – „INNER STRIVE“ на 1 май от 20 ч в LIVE AND LOUD, София.

Венци, представи състава на група Фортуна.

FORTUNA е проект, който аз (Венцислав Стоянов) имам в главата си от много време насам и вече е реалност с помощта на Деян Балев (продуцент и съавтор на някои от парчетата, аранжимент и креативен компас), Никола Куцев (картечница, дегизирана като барабанист), Иво Желев и Стефан Янудов, които хармонизират китарите, и Владимир Вушев, който смазва машината ни с бас китара. 
 

Първият албум винаги е най-искрен. Какво стои зад „The Birth of Tragedy“? Търсихте ли умишлено философската препратка към Ницше или това е метафора за трудностите на една млада група в България?

Съгласен съм с вас, че първият албум е най-искрен… „The Death of All Gods“ е това, което хеви метълът е бил от самото начало — бунт. В текста съм блендирал древногръцка митология и философия. Винаги съм харесвал митовете и сега ги използвам, за да изразя идеите и вярванията си. Албумът призовава слушателя да се откъсне от идолите си, от господарите си и да скъса оковите на авторитета. Празнува свободата на човешката воля и душа. Не крия влиянието от любими мои автори като Ницше и Камю — напротив, дори съм ги цитирал на моменти. 
 

Как бихте описали стила си на някой, който никога не ви е чувал? В коя ера на рока се чувствате най-удобно – в суровия звук на 90-те или в модерните алтернативни течения?

Целим се в по-модерно звучене, но с Деян от самото начало си казахме, че звукът на Фортуна трябва да е масивен, грандиозен и изключително драматичен. Приликите с класическата музика не са случайни. Ако трябва да опиша Фортуна на някой, който никога не ни е чувал, то за мен е военният марш на битката на боговете с титаните… доста драматично, знам. 
 

Кой е най-яркият Ви спомен от записите на този албум? Имаше ли песен, която беше истинско предизвикателство да „окротите“ в студиото?

Записите на албума са ми едни от най-хубавите спомени. Благодарен съм на Деян Балев заради натиска, който оказа върху мен, докато записвахме, тъй като ме накара да се надскоча и да изкарам неща от себе си, които никога не съм предполагал, че имам… Изключително изтощен бях по време на записите — две от песните ги записвах болен и през цялото време се състезавахме с времето. Трудът, който положихме, беше неописуем, но на фона на крайния резултат е напълно оправдан и съм горд от това, което се получи. Горд съм и от останалата част от групата. За отрицателно време успяха да научат парчетата и да влязат в цялата идея. 
 

На 1-ви май в София  ще чуем ли целия „The Birth of Tragedy“ на живо, или сте подготвили микс?

На 1-ви май ще чуем „THE DEATH OF ALL GODS“ в пълния му вариант, като сме подготвили и други изненади! 
 

Младите групи често залагат на сурова енергия. Какво е усещането да излезеш пред софийска публика с изцяло авторски материал от първия си албум? Притеснение или чист адреналин?

Чувството преди първия ни концерт е нещо от сорта на „щастлива паника“. Вярвам, че ще направим страхотно шоу и ще се раздадем изцяло на публиката. 

 

Венци, ти си част от това ново поколение музиканти. Коя е песента от албума, която най-добре описва твоето лично светоусещане в момента?

Песента, която усещам най-лична, определено е „UNFAZED“. Помня, че докато я композирахме, искахме да намерим звука на „абсолютната мощ“… искахме да създадем „саундтрака“ на Зевс! Песента е перфектна, ако тренирате във фитнеса или отивате на война с Троя. 
 

Трудно ли е за една млада рок група да пробие днес, когато класациите са доминирани от съвсем други жанрове? Какво ви дава увереност, че рокът е пътят за вас?

Много хора днес имат грешни предубеждения, че хеви метълът е приключил. Общото наблюдение е такова поради факта, че той просто не е „мейнстрийм“. Но това му е чарът. Нашата любов е ъндърграунд — и по-добре, защото смятам, че когато хубавите неща станат „общи“, се развалят. И все пак стадионите и фестивалите винаги са пълни с фенове, което просто доказва, че нашата любов никога няма да умре. 
 

Ако можехте да подгрявате на която и да е световна банда в момента, коя би била тя?

Ако можехме да подгряваме на групи, на които се възхищаваме, мисля, че това ще са Helloween, Sabaton, HammerFall… такъв тип европейски power metal банди, с които през годините сме израснали. 
 

Какво си пожелавате?

Пожелавам си да можем да обикаляме света, дарявайки хората със сила и свобода.

Сподели в: