Здравей Валентина и благодаря, че прие поканата ни за представянето на твоята детска книжка „Златните конци“. Би ли ни разказала малко повече за себе си, за да запознаем читателите си с теб и твоето творчество?
Валентина Щайн: Сърдечно благодаря за поканата! Животът ми е обвързан с приказките и поезията от най-ранна възраст. Мои творби, стихосбирки, слогани са били отличавани в национални конкурси още от времето на тийнейджърството ми. Така независимо от образованието ми като социален педагог, филмов продуцент и допълнителните квалификации, свързани с психология, които и днес вземам, продължавам по избрания от мен приказен път от детството. И ако трябва да обобщя живота си, той е именно тази дума – приказка. Такова е името и на онлайн магазина, където се предлагат всичките ни книги – www.prikazka.de.
Под псевдонима Валентина Щайн пиша от 2006 година, но към книгоиздаването се насочих през 2015-2016 година, вдъхновена от големия ми син (тогава на осем години). Той също обича да пише, дори в плана ни това лято е завършването на общ филмов сценарий, който започнахме заедно през последната лятна ваканция в Берлин.
От колко време се занимаваш с писателска дейност? Разкажи ни как започна любовта ти към литературата?
Валентина Щайн: Любовта към литературата, както и към всичко смислено, идва с практикуването. Като дете често скривах детските романи под учебниците в клас, какъвто беше случаят със „Следите остават“ на Павел Вежинов, и същевременно вземах активно участие в учебния час. Оттогава ми остана навикът да правя две-три неща едновременно. Обожавам книгите с приказки от моето детство, илюстрирани по запомнящ се начин – като Андерсеновите, индийските, руските приказки, „Фердо мравката“ и много други. Паралелно с тях четях детските романи на Ерих Кестнер. „Чичо Томовата колиба“ отвори ума ми, а „Тайната градина“ – сърцето ми. Апетитът ми за книги се увеличаваше и на 13 години четях всичко от Ерих Фром, Бердяев, Юнг, Фройд, Ницше и Блез Паскал. Преди падането на Берлинската стена бях горд притежател дори на Библията.
Наскоро имахме радостта да направим ревю на детската ти книга – „Златните конци“, какво точно те вдъхнови за нейното създаване?
Валентина Щайн: „Златните конци“ се роди сред поредица от събития, за които ние, писателите, казваме, че няма нищо случайно. Живея и творя в град Берлин заедно със съпруга си и трите ни деца. Началото на пандемията нямаше как да не повлияе на асоциациите, които неизбежно се появяваха, на натрупаните факти, че съвременните ни деца все повече се отдалечават от знанието за случилия се ужас по време на Втората световна война, и същевременно усетих нуждата да бъдат успокоени, че днес имат избор как да постъпват, независимо от изолация, напрежение, а нерядко и отчаяние.
Докато героите вече наминаваха към въображението ми, един ден попаднах на фотография на момиче с излъчване сякаш от друго време. Това се оказа… едно съвременно дете от Лондон, фотографски модел. Още по-приятно ме изненада фактът, че фотографията беше дело на българката Лазарина Караиванова – фотографка, също живееща във Великобритания. Свързах се с нея и споделих вдъхновението си, споделихме го заедно и с родителите на момичето. Така истинската Кая от Лондон стана моя главна героиня в книгата „Златните конци“. Всички знаем, че няма деца, които да изглеждат неприемливо на снимка – те са невинни, красиви. Кая, обаче, беше моят прекрасен портал към миналото – ако се връщаме назад, ще трябва първо да ревизираме настоящето. Ако гледаме към ужаса, първо трябва да открием светлината, чистотата и невиността. Без светлина злото е неоткриваемо.
За любопитните – може да надникнете в профила на Кая, прототипът за главната героиня от книгата „Златните конци“ – https://instagram.com/kyasmall_model?igshid=7a9z44y809w2
Защо избра темата на книжката да е свързана точно с пътуване във времето?
Валентина Щайн: Пътуване във времето е мой педагогически подход, целящ да щади младите ми читатели. Без този подход щях да разкажа някоя напълно истинска история, а те са прекалено много около мен – само пред дома ми има десетки златни възпоменателни плочки „Stolperstein” (Проект на изкуството от немският творец Гунтер Демник за възпоминаване на жертвите от националсоциализма) с имената на възрастни и деца-евреи, насилствено извеждани от домовете им и депортирани към концлагерите. Това, обаче, автоматично означаваше да създам още една мрачна история, а точно от такава, считам, в момента децата ни не се нуждаеха.
Какво е посланието, което искаш да оставиш и предадеш на младия читател чрез нея?
Валентина Щайн: Посланието е едно. Има три роли: на жертвата, на преследвача и на твореца. Трябва да изберем кои ДВЕ от тях да зачеркнем.
Бихме ли могли да очакваме втора част на книгата „Златните конци„ и планираш ли тя да се превърне в поредица?
Валентина Щайн: Да, в момента е поставено началото на създаването на втората част от „Златните конци“, което дотук е обещаващо – ще удиви читателите и с визията, и със съдържанието си. Двете части сега се превеждат и на английски език и ще се борят за вниманието на читателите и извън страната ни. За това, обаче, се нуждаем все още и от допълнително финансиране.
В книгата има невероятни рисунки от художничката Милена Радева, може ли да ни я представиш пред нашите читатели?
Валентина Щайн: Милена Радева е дейна и инициативна личност, която във времената на „отчуждаването“ на българските илюстратори от отказващите им поръчки български издателства успява сама да намери своя път към международната общност от илюстратори. След докторската си дисертация на тема „Българската художествена илюстрация от началото на 40-те до края 80-те години на XX век“ тя участва в около 100 проекта – почти всички са международни и само 4 са на български издателства. Милена обаче не е спряла дотук – организира изложби, възстанови Биеналето на българската илюстрация, стана създател и на сайта „Българска илюстрация“, чрез който я открих. Мен ме спечели с разбирането за двете паралелни времена в книгата, като предложи смесена техника от молив и акварел.
С какво друго се занимаваш, освен с писането в свободното си време?
Валентина Щайн: Писане, деца, писане, психология, писане, продуциране, писане. Без никакъв ред. :)
Какви тенденции според теб наблюдаваме в българската литература днес като жанрове и стил на писане? Какво е модерно и търсено според теб?
Валентина Щайн: Думата „модерно“ няма как да бъде субективна. Забелязвам едно търсене сред родителите на два вида детски книги: практичните – тези, спомагащи за овладяването на ново умение при малките деца, и детските книги с красиви илюстрации. Фен съм на книгите на Никола Райков.
Смяташ ли, че писането на детска литература има потенциал в България да се развива все повече?
Валентина Щайн: Мечтая да издавам преводни издания на български автори за деца в Европа, но все още много от тях пишат за локалната си среда. Това понякога е интересно, а друг път може да бъде и пречка.
Кои са твоите любими детски приказки и истории и кои автори на детски книги те вдъхновяват и харесваш?
Валентина Щайн: Не харесвам „Хари Потър“, макар историите за него синът ми да беше прочел до една още като деветгодишен. Винаги стигах до 50-а страница и се отказвах. Затова пък направо се влюбих в сценария за филма „Фантастичните животни“ от същата авторка – и сценарият, и филмът са завладяващи. Всяка детска книга може да ме вдъхнови, ако текстът е многопластов и е комбиниран с добри илюстрации. Аз лично намирам, че повечето от българските илюстратори не се вписват в безумните нови световни тенденции в детското илюстриране, и точно затова ги имам за най-добрите в цяла Европа – те запазват своята идентичност и собствен глас. От друга страна има книги, които не се нуждаят от илюстриране. Такава е моето откритие за 2021 година – „Тайната на кулата“ от Магда Борисова.
Какъв съвет би дала на младите автори, които тепърва навлизат като литературни творци и все още се колебаят в уменията си или в това да издадат книга?
Валентина Щайн: Моят съвет е в две части: четете много и не губете време. Първото си го знаем всички. Второто означава да сте проактивни в търсенето на ментори, издателства, конкурси и публичност. От друга страна, много малко са писателите в света, които се издържат само с писане. Това не трябва да ви отчайва, ако обичате да пишете: истинската награда е в самия акт на сътворяването, но не оставяйте нещата дотам – търсете съвети, възможности да покажете на света създаденото от вас. Няма да стане единствено ако не опитвате – отново и отново.
Според теб, какво трябва да се направи, за да се засили повече интереса на младите към литературата в днешното съвремие?
Валентина Щайн: Интересът към литературата започва от средата ни – ако родителите четем, ще четат и децата ни. Следващото ниво са онлайн и офлайн клубовете за четене и… проактивните учители. Които освен задължителния списък от класическа литература отварят вратата на учениците си и към съвременната българска и световна литература.
Интервюто взе: Вероника Павлова