Откриването на тазгодишното 51-во издание на Фестивала за оперно и балетно изкуство ще бъде на 26 и 27 ноември с премиерата на Вердиевия оперен шедьовър „Бал с маски“. Извънредната 2020 осуети планираната премиера на спектакъла два пъти. Сега – в ситуация на безпрепятствено допускане на публика срещу „зелен сертификат“ и осигурени от Държавна опера-Стара Загора условия за тестване непосредствено преди събитията, „Бал с маски“ е на път най-после да ознаменува своята дългоочаквана премиера.
На сцената на Старозагорската опера отново ще си подадат ръка оперната традиция и модерността. Режисьорът Славчо Николов се отнася с респект и уважение към благодатната творческа задача за поставянето на една от най-зрелите творби на великия законодател в оперното изкуство Джузепе Верди. Последователен в търсенето на паралели със съвремието, режисьорът прави оригинална трактовка на драматургичната линия на произведението като извежда „темата за проблемите на комуникацията – връзките в отношенията между нас хората. Всички сме свързани в този век на така нареченото „Глобално село“, но независимо от огромните комуникационни възможности, все по-рядко си говорим „лице в лице“ и всеки един от нас става все по-самотен. В цялата ни глобална свързаност си живеем в свят гонейки единствено своите собствени интереси. Опитваме се да създадем визия, с която да се представим през „маска“ в обществото през един профил, който не е реален за нас. Стремим се да създадем изкуствен образ пред другите, подчинен на идеята какво искаме да си мислят за нас – сам за себе си, на разстояние един от друг и без усещания и вникване в проблема на другия.“ – споделя режисьорът Славчо Николов.
Сценичната визия на спектакъла на „Бал с маски“ умишлено е пренесена в края на 19 век – в епохата, когато започва индустриалната революция и настъпват промените в социално-икономическите отношения на хората. Епохата на разместване социалните пластове, върху които стъпва и нашето съвременно общество.
Художникът на постановката Каталин Йонеску-Арборе допълва, че се фокусира върху тайната любов между Амелия и Рикардо и срещата с Улрика. „Позлатените маски и орнаменти се съчетават с ярко оцветени керамични фрагменти и големи и дълги тъмни пера. И всички те са поставени върху червени костюми, единственият цвят, който изпъква в мрака на времето и пространството. В действителност повечето периоди от нашия живот са покрити от някои въображаеми маски, за да ни предпазят от възможни бедствия. А цветовете винаги ни разказват историята…“
И режисьорът, и художникът обръщат специално внимание на образа на Улрика като загадъчна ключова фигура в развръзката и символ на духовността с мисия и пророчески поглед в бъдещето.