Антон Котас е познат от участието му в „Гласът на България“, където се представи като олимпийски шампион, въпреки че попада там случайно (приятел го записва за кастинг без негово знание). Освен финеса, с който владее сцената, младият изпълнител впечатлява с бутиковия си вкус за музика за своите скромни 16 години. Артистите, които го вдъхновяват да твори зад микрофона, варират от Чък Бери и Елвис, през Фреди Меркюри и Крис Айзък, до Теди Суимс и Ейми Уайнхаус.
На финалната права пред дебютен албум, по който работи с Ангел Дюлгеров (продуцент, китарист и аранжор в продукции на имена като Лили Иванова и Любо Киров), Антон е готов с видеото към новия си сингъл „Кафене Виена“.
Въпрос: Антон, фамилията ти има австрийски корен. Изборът на заглавие за новия ти сингъл „Кафене Виена” повлиян ли е от семейна история?
Отговор: Ха, много готин въпрос! Казват, че няма случайни неща, но в случая не съм търсил подсъзнателна символика със семейната ми история. Виена за мен е символ на стария дух на Европа. В песента кафенето се намира в културния център на Европа, а именно Виена. Исках да създам именно онзи контраст между кипящия живот, европейския център на изкуството, с разрухата и деградацията. Това кафене е спомен за един свят, който си отива, а ние сме онези, които трябва да предотвратим това.
Въпрос: Кое беше най-предизвикателно за теб в целия процес в сравнение с другата продукция, която с Ангел Дюлгеров сте създавали до момента?
Отговор: За разлика от първите ми две песни, тук се наех с нелеката задача да създам сам текста и мелодията. С Ангел подхванахме нещо по-философско и дълбоко. Свикнали сме да експериментираме, но тук работихме много по-детайлно върху усещането – звукът, тишината между думите, посланието. Най-трудното беше да запазим простотата, без да загубим дълбочината.
Въпрос: Разбрах, че идеята за песента добива завършен вид в главата ти по време на пътуване към границата на Южна и Северна Корея. Разкажи повече за това азиатско приключение. Какво ти хареса най-много – хора, вкусове, места?
Отговор: Там се сблъскваш с две крайности – абсолютна свобода и абсолютен контрол, разделени от няколко метра. От страната на Южна Корея можеш да наблюдаваш жителите на селото в Севера с телескоп, усещането е сюрреалистично, все едно си в зоопарк. Усещаш капитализма и визията за бъдещето на Юга, а от другата страна – режимът, в който свободата е лукс и всичко е спряло. Хората там перат дрехите си в реката, докато в Сеул ти сервират роботи в ресторанта и проектират прозрачни соларно задвижвани автобуси. Освен в Корея бяхме и в Япония. Те живеят на друга планета. Наистина, нашавъобще не е чак толкова голяма, а разликите между хората и културите са невероятни! Една жена ни подари чадър докато валеше дъжд, по средата на пороя! Най-много ме впечатли как традицията и модерността живеят заедно – в едно изречение може да чуеш древна мъдрост и котки, които плачат и се смеят, създадени с изкуствен интелект (смее се).
Въпрос: Пътуването ли те вдъхновява най-много да пишеш музика? Кое работи най-добре за теб като творец?
Отговор: Да, определено. Обичам да се променям с всеки нов свят, в който влизам. Пътуването ми дава нови емоционални хоризонти, обоготява ме, смирява ме. Канализирам цялата тази енергия и любпитство в музиката. Наскоро си взех едно малко пиано и искам да ви кажа, че ми е по-важно и от мобилния телефон, когато съм далеч от вкъщи.
Въпрос: Две години след участието ти в „Гласът на България” се качи на сцената на един от най-големите столични клубове. Как тече подготовката за концерта и защо го кръсти Back To Music Rehab?
Отговор: Преживяването в Joy Station беше феноменално! Най-голямото предизвикателство за такъв тип продукция се оказаха ежедневните репетиции поради простия факт, че съм преди всичко ученик (смее се). Името на самия ивент бе намигване към две от най-яките песни на Ейми Уайнхаус – Back To Black и Rehab. Избрахме го, защото музиката наистина е терапевтичен инструмент, тя лекува, спасява, дава отговори на всички, които могат да ги чуят.
Въпрос: Кои са „Перфектното число” – музикантите, с които избухваш на сцена?
Отговор: Това са хора, които живея с музиката – Христомир Събчев (барабани), Йоан Весков (китара), Деян Стаменов (пиано) и Тервел Вълчанов (бас). Имаме невероятна химия помежду си. Затова ги наричам „Перфектното число“ – защото няма нищо излишно, нищо липсващо. Това число расте постоянно – вече имаме беквокали, саксофон. Всичко си е на мястото.
Въпрос: Как се справяш с училището и артистичната си кариера?
Отговор: Честно? Трудно, особено вече в 10 клас. Имам късмет, че около мен има хора, които ме подкрепят и ме разбират. Понякога буквално пиша домашни в студиото между записи, но вярвам, че когато обичаш нещо истински, намираш начин.
Въпрос: Ако трябва да се представиш с три думи, кои биха били те?
Отговор: Любопитен. Искрен. Принципен.
Въпрос: Как се виждаш след пет години?
Отговор: Надявам се все още да търся. Да съм на сцена, но и да съм живял достатъчно между песните. Искам да имам повече музика, повече истории за разказване и същата страст, която имам днес.