В рубриката на Десислава Томова – „Продавачи на надежда“ ви представяме Доц. д-р Андрей Лешков от Института по философия и социология – БАН, секция „Култура, естетика, ценности“. Философски изследовател с ярко присъствие в нашата култура.
Вие сте волева личност и можете да реализирате своята мисъл самостоятелно. Какво ще кажете на онези, които мислят под чужда воля и нищо не измислят?
Бих казал да имат волята да мислят сами. Sapere aude гласи една латинска мъдрост, „дръзни да мислиш“, „дръзни да знаеш сам“. Това е, което мога да ги посъветвам, защото ако мислиш под чужд диктат значи фактически мислиш, онова което искат другите да мислиш или което те самите мислят, но не което ти мислиш.
Как можем да постигнем баланс в хаоса, в който живеем днес?
Въпросът е с повишена трудност. Как да постигнем баланс? Най-напред с това, да се научим да приемаме хаоса като необходим, хаоса като елемент от нещо, което всъщност не е хаос, а е особен вид ред. Както казва Шопенхауер на едно място: „Случаят е начина, по който Бог присъства, когато не иска да се подпише“. Така че и хаоса е начина, по който необходимостта се проявява, когато не иска да й се знае името.
Вие успяхте ли да постигнете душевно равновесие?
Повече или по-малко, смятам да, но това е малко прекалено горделиво да се каже. Никой не може да каже, че е постигнал равновесие докато е жив. Както и никой не може да каже, че е щастлив докато е жив.
Кои са любимите ви мислители? Можете ли да цитирате някой от тях?
Името им е легион, а пък има и друга мисъл „за мъртвите или добро или нищо“, Понеже повечето са вече покойници, нека не тревожим тяхната памет!
Като че ли в настоящата ситуация е глобално валидна поговорката „Всяка коза, на свой крак“. Как ще коментирате това?
Това е сигурен път към крах на обществото и на държавата. Когато всеки тръгне да се спасява самосиндикално, общностите загиват. Загива също и солидарността, загива и обществената цялост. Етосът на самосиндикалното спасяване е от полза само на онези, които в мътна вода искат да ловят риба.
Коя е любимата Ви кино естетика?
Ще ви отговоря с думите от едно подзаглавие на една знаменита книга за киното: „Киното на XX век, или животът на Федерико Фелини“.
Любими заглавия?
„Амаркорд“ от неговото творчество.
Имате и други любими кинематогрофисти…
Ингмар Бергман, разбира се – „Поляната с дивите ягоди“ , „Седмият печат“. Това са филми, които ако човек ги види в подходящо време на своя живот, няма как да ги забрави.
Пожелайте нещо на нашите зрители!
Четете хубава литература и обичайте живота!
Ето и видео импресията на Десислава Томова: