В навечерието на премиерата на „Палавото носле и Девата на езерото“ – най-новия проект на Камбана Арт и драматурга Милена Маат – разговаряме с ръководителя на проекта – актрисата Екатерина Казакова за пътя към създаването на този необикновен куклен спектакъл. Представление, което отвежда деца и родители на фантастично пътешествие от Космоса до магично езеро, за да им напомни, че най-важното откритие е вътрешното – към самите нас.
Пред екипа на Kafene.bg Екатерина Казакова сподели какво я е вдъхновило да даде живот на любознателния герой Палавото носле, какви послания иска да остави в публиката и защо вярва, че кукленият театър в България се развива към нови, по-дълбоки хоризонти.
Въпрос: Какво Ви привлече най-силно в историята на „Палавото носле и Девата на езерото“ и какво лично послание вложихте в работата си по проекта?
Отговор: Палавото носле ми е любим герой още от първия миг, в който Мастър Милена Маат го „появи“ на бял свят. То носи чистото чудо на първия поглед към света. Исках с този проект да срещна децата с него – всички деца, големи и малки, затова поканих Мастър да напише куклена пиеса, в която той да е главния герой. Сигурна съм, че ще спечели сърцата на зрителите така, както спечели моето.
В пиесата езерото, в което попада Палавото носле, е един минималистичен модел на нашето общество – място, в което цари ред и тишина, необезпокоявани от нищо ново. Идването на Нослето е като вълна: първо смущава спокойствието, а после раздвижва всичко към живот. Личното ми послание е, че понякога най-неочакваните срещи ни връщат към нашата собствена автентичност.
Въпрос: Всяко представление оставя следа в публиката, особено когато е насочено към деца. Какво искате да остане в съзнанието на децата и семействата след срещата им с „Палавото носле и Девата на езерото“?
Отговор: На българската сцена се появи нов куклен герой – Палавото носле. Той е любознателен изследовател на света, който се удивлява на всичко живо и истинско. Вярвам, че и малки, и големи ще припознаят себе си в него.
Искам зрителите да си тръгнат усмихнати и да си „припомнят“, че светът е красив, когато го гледаме с отворено сърце. Че различието е богатство. Че вълната, която някой „различен“ носи, може да бъде начало на пробуждане.
Въпрос: Репетициите често крият моменти, които се превръщат в скъпи спомени за екипа. Има ли момент от подготовката на спектакъла, който бихте нарекли „магически“ и който ще запомните завинаги?
Отговор: Шегувахме се в началото на работния процес, когато въпросите бяха повече от отговорите, че щом текстът е дзен – всичко ще се случи само. И наистина, имаше мигове, в които усещахме, че сцената сама ни води. Че Нослето сякаш оживява преди да сме го довършили.
Един от най-магическите моменти беше, когато за пръв път комбинирахме куклите с мултимедията – за секунди се разтвори един нов, фин, приказен свят. Беше усещане, че самото езеро ни гледа, диша и ни позволява да влезем в него.
Въпрос: Как виждате развитието на кукления театър в България?
Отговор: Виждам прекрасна тенденция – все повече се пишат пиеси, в които конфликтът е вътрешен, а геройството не е външен подвиг, а достигане до добродетел. Това е огромно ценностно израстване.
Кукленият театър у нас се развива към по-дълбоки, по-фини и психологически смислени спектакли, които говорят на децата като на равни партньори. И това е бъдещето – театър, който възпитава, а не назидава.
Въпрос: Какви са следващите Ви мечти – като актриса и като ръководител на проекти за деца?
Отговор: Мечтая отново и отново да срещам децата с Палавото носле — героят, който обича живота така, както Мастър Милена Маат ни учи да го обичаме. Все по-често включвам анимацията като изразно средство в проектите си — тя отваря врати към един по-фин, по-ефирен свят, в който куклата, светлината и движението дишат заедно.
Искам да създавам спектакли, които кореспондират със сетивността на съвременното дете — бърза, чувствителна, многопластова — и да му подаряват онзи миг на вътрешен полет, който помни цял живот.
Въпрос: Ако трябва да опишете спектакъла „Палавото носле и Девата на езерото“ с една дума, която да бъде обещание към публиката, коя би била тя?
Отговор: Полет!