На 20, 21, 22 май в Театрална работилница „Сфумато“ ще гостува от Париж, Франция актьорът Сава Лолов (син на режисьора Димо Лолов и племенник на легендарната Татяна Лолова) със своя моноспектакъл „Хенри V“, базиран на класическия Шекспиров текст, комбиниран с откъси от трудове на Антонен Арто и авторски текстове на самия актьор.
Представленията ще бъдат от 19 ч. на основната сцена на театъра.
Известният френски театрален критик Жан-Пиер Тибода споделя за впечатленията си от Сава Лолов и спектакъла :
Забележителна е кариерата на актьора Сава Лолов. Завършил е Парижката консерватория (легендарното национално училище, това, в което е преподавал Луи Жуве), след това дълго време (1997-2004) играе в Théâtre du Soleil с Ариан Мнушкин и от 2018 г. има силна творческа връзка с режисьора Силвен Крьозо, един от най-добрите френски режисьори, в една поредица от пет пиеси по творчеството на Достоевски. Сава беше особено изключителен, умеейки да смесва благост и ужас в ролята на Великия инквизитор. Междувременно е работил с Анатолий Василиев и много други. Работата му върху изследването на възможностите на актьорското изкуство е постоянна. В АRTA (Асоциация за изследване на актьорските традиции) Сава Лолов проведе свое ателие „От дишането до интерпретацията“.
При Сава подходът към актьорската работа, начинът на улавяне на текстовете, на тяхното изричане, на тяхното разполагане в тялото и в пространството се подхранват от много източници, като първият хронологично е този на Мишел Бернарди, който е един от неговите учители в Консерваторията, където преподава в продължение на двадесет години това, което той нарича „Словесната игра“. Това е и заглавието на една от книгите му, която се превръща в библия за много актьори. Един от тях е именно Сава.
За да му отдаде почит, за да продължи диалога с него, Сава Лолов е искал да постави един от преводите, които Бернарди прави на Шекспир (един от двамата му любими драматурзи, другият е Расин). Той избира Хенри V „по Уилям Шекспир и Антонен Арто“, версия, адаптирана за един актьор от Сава Лолов.
Два часа той е сам на сцената, играейки всички роли. Това, разбира се, е подвиг, постижение, но преди всичко е пътуване до източниците на казаното и изреченото, където Шекспир и Арто провеждат своя диалог под съучастническия поглед на Мишел Бернарди. Представлението е едновременно удивително, ясно, изтънчено, опустошително. Това ни отвежда далече, далече до бликащите извори на театъра.