Жените, вдъхновявали Патриарха на българската литература и красивите думи, които Иван Вазов пише за тях, ще оживеят на сцената на Народния театър в първата премиера след принудителната пауза в спектакъла „О, ти, която и да си“.
Представлението е част от кампанията по отбелязването на 170 години от рождението на народния поет, която белязва настоящия сезон на театъра, и е с участието на Параскева Джукелова, Биляна Петринска, Ева Тепавичарова, Радина Боршош и Ненчо Костов.
Премиерата е на 7 и 8 юли от 19:00 ч. на Камерна сцена, а следващите дати са 29, 30 и 31 юли, и 5 и 7 август. Билети могат да се закупят на касите на театъра и онлайн на https://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/o-ti-koyato-i-da-si.
Представлението, режисирано от Бойка Велкова, е лиричен колаж по стихове, писма и спомени на Вазов, който с много театрално въображение и почтителност се опитва да отговори на въпросите: Кои са обичаните, тайнствени жени, вдъхновявали поета? Какво е присъствието на Съба Вазова, майката, бдяща до края на живота си като орлица не само над своя първороден син Иван, но и над всичките си девет деца? Все пак се знае колко обичан и обичащ е поета – от първата любов с Катерина до залезната – към Евгения Марс, на която посвещава негласно антологията си „Люлека ми замириса“ през 1919 година. Несподелимата любов с покръстената туркиня Пеша в Берковица, на която Вазов дава поетичното име Зихра в едноименната, посветена й поема, и разтърсващата, съдбовна среща и двегодишно преживяно щастие с Пелагия в Пловдив са сред знаковите събития в лиричния разказ за поета, одухотворен от много негови стихотворения, откъси от писма и спомени…
Драматург на спектакъла е Мирела Иванова, костюмите са дело на Нина Пашова, музиката – на Теодосий Спасов, хореографията – на Мила Искренова, а фотограф е Елена Спасова.
Актрисата Параскева Джукелова дава първоначалната идея за рецитал по любовните стихове на Вазов, а впоследствие с всеотдайното съучастие на мнозина замисълът се разраства и превръща в драматургичен колаж, изграден с много въображение и обич върху автентични откъси от писма, спомени и стихотворения на националния ни класик… От „В царството на самодивите“, както гласи заглавието на прочутата Вазова поема, написана, за да заглуши любовната мъка, попадаме в царството на вълнуващия, съкровен и мистичен вътрешен свят на поета.
Вазов започва да пише на 19-годишна възраст, вдъхновен от любовта си към Катерина, но повечето от стиховете от този период изгарят при опожаряването на Сопот. Някои оцелели, а също и написаните по-сетне в Русе, влизат в „Майска китка“. Много по-късно, чак през 1919 в личната му антология „Люлека ми замириса“ срещаме изградени, добре структурирани и овладяни интимни стихотворения. Самият той е бил повече от сдържан, лаконичен и дискретен относно личното си битие, за което циркулират само догадки, нездрав интерес към смъртта му и почти никакво разбиране за епохата, мисията, патриархалното възпитание и ценностната последователност, които предопределят огромната му, макар и трепетна от увлечения, влюбвания и вдъхновение самота…