Милена Маат за моста между поколенията и как се пише на езика на новите деца

След премиерата на спектакъла „Палавото носле и Девата на езерото“, малките зрители бяха потопени в свят, в който благодарността, любовта и вътрешното пътешествие оживяват чрез кукли, музика и поетичен разказ. След като вече разговаряхме с ръководителя на проекта – актрисата Екатерина Казакова, сега обръщаме внимание към авторката и драматурга на историята – Милена Маат.

В това интервю тя споделя как героят Палавото носле се е родил от нейното детство и майчинство, как е намерил своята публика във виртуалното пространство и как днес продължава да вдъхновява децата да откриват чудото в самите себе си.

Въпрос: Какво Ви вдъхнови да създадете историята на „Палавото носле и Девата на езерото“ и какво искате децата да открият в нея?

Отговор: Когато бях дете, четях много приказки. През тях по-лесно виждах неща, които в социалния живот бяха по-неразбираеми за мен. Като дете осъзнавах избора си за добро и лошо, както и всичко невидимо за възрастните, а видимо за децата. По-късно, вече като майка, разказвах на сина ми приказки, които си измислях в момента. Той ги обожаваше, а причината беше, че аз просто не запомнях прочетените приказки, беше ми по-лесно да ги измислям.

И така, доста години по-късно във Facebook страницата ми се появи героят Палаво носле, който умееше да предаде послания през историите си. И читателите нямаха страх от истината, която виждаха, а четяха с усмивка и лекота. Някак естествено с времето Палавото носле си намери и детската аудитория в изследването си на планетата …

Въпрос: В спектакъла се преплитат теми за благодарност, любов и вътрешно пътешествие. Как адаптирате тези идеи на езика на децата, така че да бъдат разбираеми и близки до тях?

Отговор: Този момент беше труден за мен в началото, когато пишех сценария – да намеря средната точка, в която децата да си останат деца, но и тяхното търсене в порастването им да бъде провокирано правилно. Защото виждах новите деца, които много по-дълбоко понякога разбираха неща, които възрастните не можеха.

Така че, детето в мен се свърза с децата отвън. Както и куклите – чудесните актьори успяват да се свързват с детето във всеки възрастен и с възрастния във всяко дете ..

Въпрос: Как съчетавате ролята си на духовен ментор с тази на автор и драматург, когато работите за детска публика?

Отговор: Работя от много години с деца на всякаква възраст, както и с техните семейства. Моят начин е един – чисто сърце и отдаденост, слушам какво чуват и им говоря така че да ме разбират, като понякога това общуване е чисто телепатично, което те обожават и го разбират най добре.

Въпрос: Всяка история е мост между автора и неговата публика, но и между поколенията. Какво искате да е посланието на „Палавото носле и Девата на езерото“, което ще продължи да живее в децата дългосрочно, дори и когато пораснат?

Отговор: Да запомнят и знаят, че те са Чудото ! Ако забравят Палавото носле ще се появи и ще им го припомни …

Сподели в: