Поводът за разговора ни със Зорница Христова, съосновател на издaтелство Точица, преводач, журналист и автор на детски книги, е представянето на седмата книга от поредицата „Философски закуски“ – „Успехът и провалът“ на френските автори Бриджит Лабе и Мишел Пюеш. Има ли тъмна страна успехът и може ли провалът да не бъде толкова страшен са само част от въпросите, които книгата поставя за обсъждане. Всички произведения от поредицата „Философски закуски“ разглеждат важни въпроси като любовта и приятелството, насилието и ненасилието, същност и външност, диктатура и демокрация. Книгите дават възможност на децата по разбираем и забавен начин да вникнат в темите, като не им предлагат готови отговори, а им оставят поле за интерпретации и възможност сами да достигнат до отговорите, които ги интересуват.
Въпрос: Какво събира една детска писателка (Бриджит Лабе) и професор по философия в Сорбоната (Мишел Плюеш) в успешен творчески тандем, издал повече от 40 книги, посветени на важна, но често „трудна“ за възприемане от децата материя?
Отговор: Преди да стане на 37 г., Брижит Лабе живеела съвсем различен живот – занимавала се с бизнес. Но на 37 решила да се върне в университета. Записала се да учи философия в Сорбоната. И това променило живота й. Искала да предаде чудото на философията на децата, да търси заедно с тях отговори на въпросите им. И най-добрият начин бил да напише книга! Затова поканила преподавателя в Сорбоната Мишел Пюеш да й помогне с най-точните отговори. После срещнали Доминик Озел, който по това време бил редактор в издателство „Милан”. И се родила серията „Философски закуски”. Самата Брижит има две дъщери – а покрай тях и неизчерпаем запас от въпроси.
Въпрос: Как решихте да представите на българските читатели избрани части от поредицата „Философски закуски“? Могат ли те да се определят като своеобразни наръчници по сложни за обяснение и разбиране от деца теми или са нещо повече? Как бихте ги определили Вие? И имате ли си любими книги сред тях?
Отговор: Аз говоря много малко френски. Да речем, че мога да „закуся” на този език, но не мога да обядвам с думи. Харесах поредицата в една брюкселска книжарница преди 10 години. Взех си няколко книжки уж да тренирам езика.. но се оказа, че ги разнасям със себе си просто, за да си ги чета. Боеций има книга „Утешението на философията”. Е, когато философията говори на детски език, тя звучи много по-утешително!
Въпрос: Единствено детски книги ли са произведенията от поредицата или могат да бъдат полезни и в „сериозния“ свят на възрастните? Кои книги от серията предстои да бъдат издадени от издателство „Точица“?
Отговор: Много от въпросите, които си задаваме като деца, не получават отговор. Или по-лошо, получават отговор прибързано. И тези грешни отговори продължават да ни мъчат дори когато сме пораснали. Тогава не е ли по-добре да отворим уж детска книга за философия и да погледнем въпроса от друга страна? Току-виж детето в нас най-после се почувства успокоено. А когато имаме по-добри отговори, ще ни е по-лесно да говорим със собствените си деца. И да не им предаваме страховете си.
Въпрос: Какво за Вас са „успехът и провалът“ и имате ли си тайна рецепта за справяне с провалите?
Отговор: На мен много ми харесва идеята, че смесицата от успехи и провали придава вкус на живота. И че ако успехът не ти се услажда, значи има нещо сбъркано, трябва да смениш посоката. Има нещо в нас, което ни подсказва кои успехи и кои провали са значими и кои не са. Това са неща от книгата и много ми допадат. А често е смешно да се опиташ да оцениш провала от едно до десет. Къде стои тестът по математика, примерно, ако под номер 10 е „зомби апокалипсис”? Не, не, не е „9”, там някъде е да си изгубиш котката. Двойка, провалче, другият път се постарай повече.
Въпрос: Разкажете ни малко повече за поредицата от събития „Философски закуски“, които организирате в различни градове на страната. Как реагират децата на „сериозните“ теми, които обсъждате? И по-лесни ли са за възприемане от младите читатели с чаша какао и топъл кроасан в неформална обстановка? Къде предстоят подобни срещи и как могат да вземат участие хората, които се вълнуват от тях?
Отговор: Първо четем малко от книжката. Тя е кратка, така че четенето съвсем не отнема много време. После добавяме собствени въпроси към тези, които са предвидени в края. След това избираме няколко от тях и започваме да ги обсъждаме. Много често разговорите са и „философстване”, и споделяне на истории. И така се получава по-свободно и истинско – едно е да те поучава възрастен как трябва да мислиш, съвсем друго е да чуеш разсъжденията на друго дете.
Въпрос: В сайта на издателство „Точица“ имате рубрика с кулинарни рецепти за деца. Кое Ви накара да отделите подобно „вкусно“ пространство в иначе „строгото“ поле на детската литература?
Отговор: Децата обожават да говорят за храна. Дори да не обичат да я ядат! И на мен ми се услаждат такива приказки. И вкусното е интересно, и фантастичното (торта в небето като при Джани Родари, шоколадена фабрика като при Роалд Дал), и леко подозрителното, и откровено гнусното! Спомнете си всякаквовкусовите бобчета в „Хари Потър”. Или класическия вещерски бъркоч! Детската литература и храната просто са прекрасна комбинация. На това ми обърна внимание латвийският писател Юрис Звиргздинш, докато опустошавахме банички със сланина в писателския дом във Вентспилс. Тази година издадохме и негова книга, „За рева на лъва”. Там пък има ментови кексчета!
Снимка: Яна Лозева