Песента ВЕСЕЛАТА КАРЕТА към едноименния спектакъл на хасковския театър „Иван Димов“ е най-новата театрална песен, която Георги Георгиев – китарист на “Остава” и “Homeovomusic”, представя на театрална и музикална сцена. В напълно негов стил – романтична, с усмивка, през лека тъга и надежда, ВЕСЕЛАТА КАРЕТА докосва сетивата и те кара да я затананикаш веднага. Пиесата и режисурата на спектакъла със същото заглавие са дело на Елин Рахнев, с който Жоро работи не веднъж през годините. Да композира и създава театрална музика е все по-често, увлекателно и любимо занимание за него, а работата в тази съвсем различна среда му носи нови срещи, хоризонти, неповторими емоции и удовлетворение.
“Благодарен съм на режисьори като Елин Рахнев и Крис Шарков, които първи ме поканиха и подканиха да пиша и творя за театър. Много е различно – ти си част от цялото, а целият процес и срещи в театъра ме изпълват по нов, напълно различен начин”, споделя Георги Георгиев. Това е близо 20-о поредно представление, по чиято музика Жоро работи, а Хасковският театър е едно от местата, където музата го спохожда най-често през последните няколко години.
След номинации за наградите “Икар” – за музиката на спектакъла „Напразни усилия на любовта“ от Уилям Шекспир, реж. Крис Шарков, Театър „София“ и за “Аскеер” за музиката на „Кукувицата“, заедно с Ваня Щерева, от Елин Рахнев, реж. Димитър Еленов, Народен театър, поканата да направи музиката по премиерния спектакъл ВЕСЕЛАТА КАРЕТА в Хасковския театър, идва в началото на лятото. Жоро веднага прегръща идеята, развълнуван от текста на Елин, който е и негов приятел. Песента се изпълнява от чудесните актьори в постановката, което допълнително допринася за органичното, неподправено и естествено звучене и послание на песента. Тончо Токмакчиев, Мая Бежанска, Емануил Костадинов, Добриела Попова, Димитър Ковачев – Фънки, Димитър Баненкин, Николета Малчева, Стелиян Николов канят зрителя и слушателя да се “качи” на своята весела карета – да повярва в себе си, да чуе и да послуша най-вече собствената си душа. A самият Жоро вижда ВЕСЕЛАТА КАРЕТА така: “Абсурдността и намигването на смърта, понякога е по привлекателно и красиво от самия живот. Приемайки го така, можем да живеем по-пълноценно и красиво тук в реалността”.