Когато за пръв път се докоснах до музиката на Ямато през юни миналата година, честно си признавам, че очаквах нещо страхотно. Спомням си, че тогава думата “страхотно” едва описваше чувството, което изпитвах след концерта; днес емоциите са същите, защото вчерашния втори концерт на Ямато в България беше направо покъртителен!
Докато късат билетчето ми, пред погледа ми изникват огромните тъпани, от които щеше да се лее приятната мелодия след броени минути. Сядам на мястото с лека усмивка на лице, очаквайки с нетърпение началото. Тук е момента да споделя нещо, което ми направи наистина голямо впечатление – явно още от миналия концерт на Ямато има някаква тенденция при започването на събитието изведнъж да се чуят безумни крясъци и спорове от далечен край на залата, също както и произволни викове от публиката: “Млъкнете бе!”, “Тихо, тука сме си плащали”, “Затворете тая врата!”. Но сякаш нищо не може да съкруши моя ентусиазъм; загасят лампите, затварям очи и скоро плавно се потапям в мистиката на ритъма.
Концертът започна в осем часа и се състоеше от две части, разделени от двадесет минутен антракт; всичко завърши в десет и половина. В претъпканата Зала 1 на Националния Дворец на Културата за втори път се виждаше нещо такова – огромните барабани (наречени “тайко” или “уадайко”) смесени с прелестно свирене на шамисен (етно струнен инструмент) и типични далекоизточни викове. За мое безкрайно удоволствие музиката и ритъмът отново бяха съчетани прелестно с театралните и с бойните изкуства (начинът по който барабанистите въртяха палките или замахваха – с оттенък на онзи типичен смъртоносен танц, така присъщ на всяко бойно течение на народите от далечния Изток).
А ако не сте били на концерта и не знаете за какво точно става дума – групата Ямато е основана през 1993 г. от Маса Огава в Нара, “земята на Ямато”, за която казват, че е люлката на японската култура. Днес те живеят в селището Ясука, окръг Нара, и пътуват по целия свят със своите традиционни японски барабани “Уадайко”.
Те влагат душата си в тези необикновени инструменти, чийто саунд навсякъде разтърсва чувствата на публиката. Техните изпълнения са просмукани от идеята, че барабанният ритъм, както и сърдечният, е същинският пулс на живота. Откакто са сформирани преди 14 години, Ямато са свирили пред повече от 1 милион души, в над 1500 концерта в 12 различни страни в Азия, Европа и Южна Америка – при това ентусиазмът на публиката се усилва с всяка изминала година. Те пътуват с няколко десетки различни големи и малки барабани (в т. ч. един “уадайко”, направен от огромно дърво преди повече от 400 години), като демонстрират разнообразието и инстинктивната притегателна сила на тези инструменти в препълнени концертни зали пред хилядна публика.
Работата на барабанистите обаче не е толкова лесна – да седнеш да блъскаш тъпаните и да крещиш “ХАЙ” е нещо, което изисква огромна подготовка. Всеки ден на групата представлява една тренировка – коремни преси, лицеви опори, тичане. Това ясно може да бъде видяно от изпъкващите мускули на всеки един от членовете (дори жените). Начинът им на свирене определено кара слушателя да настръхне; бързината, с която движат палките по кожите граничи с невъзможното.
Песните, които изпълниха, бяха същите като тези от миналия концерт. Разказаха истории за буйните млади хора (“Yakara”), свириха с шамисени за вятъра “Hayate”, нарисуваха ни буйния огън (“Rekka”), показаха ни знака на съвършенството на групата с “Kizashi”; мълниите отекнаха в еднообразието на “Raion” (гръмотевица), забавляваха публиката с “Rakuda”, направиха кратка комична постановка с малки чинелчета в “Garakuta” и накрая завършиха с духа на японските барабани – SHIN-ON, т. е. “сърцебиене”. Последното произведение цели да смеси в едно изпълнителите и публиката, да синхронизира ритъма на тяхната душа.
За мен второто посещение на Ямато определено донесе много нови приятни изживявания. Искрено се надявам да ги видим в България още веднъж – не забравяйте тогава да отидете да чуете за какво става дума.