В рамките на месец ги гледахме два пъти. Първо в Swinging Hall, а после и в Black Box. Ето задава се и поредната им изява от началото на годината. Утре ще ги видим на сцената на парти център 4 км да подгряват DJ Food. Чуден повод да си поговорим с тримата от групата – Тодор (барабани), Мишо (китара), Рони (вокали)
Много ви се зачестиха появите?
(Тодор): Случайност.
Вярно ли?
(Тодор): Ми да, ние не си даваме зор за нищо.
Репетирате ли често?
(Мишо): Всеки ден?
С каква цел всеки ден?
(Мишо): Подобряване на духа..jpg)
(Тодор): Просто ни харесва да се слушаме.
Каква е причината да свирите толкова често в последно време?
(Тодор): Причината да излезеш и да свириш на живо си е в самото свирене. Музикант, който не свири на живо, се чуства или наполовина отрязан или е преуспял диджей. Ние преуспели диджеи не можем да станем. И затова правим това, което ни е крастата.
Диджеите не свирят ли според теб?
(Тодор): Някой свирят
Други само пускат?
(Тодор): Други само пускат, но не говорим за тях. Когато си чуеш гласа и когато си гледаш отстрани своите собствени двигателни функции, твоите мускули какво правят, е нещо съвсем различно. Нямам нищо против диджеите, аз отраснах с партитата на Метрополис.
Няма ли да пуснете албум?
(Тодор): Просто живеем в такава ситуация, в която да отидем и да хъврлим целия този труд по създаването на някакъв продукт, който има несигурна дълговечност и съмнителна пазарна стойност, вече не ни се струва реално. Живеем в съвсем различни времена, това не са времената от преди десет години, когато Васко Кръпката ще издаде някакво CD с неговата музика и после ще се оплаква защо не се продава. Свършихме с илюзиите защо не се продава музика в музикалните магазини. Ние нито сме поп-фолк звезди, нито ще станем нещо от сорта и никога няма да вложим достатъчно енергия, за да си хабим времето в тази посока.
Онзи ден гледах една банда на приятел и го питам добре де какво искаш да стане от тази група, при положение че албумът ви е в мержата за свободно сваляне.
Той казва албумът струва 40лв- толкова пари сме дали, за да направим този албум и не ни интересува, че е в интернет и всеки може да го свали – дори е по-добе за нас.
Това ли е вашата цел на лайфове: да идват повече хора, докато албумът е фрии в интернет?
.jpg)
(Тодор): Преди 20 години как стояха нещата: имаме едни музиканти, които са сравнително добри. Те решават, че целият свят трябва да ги чуе и затова завързват една плетеница от взаимоотношения и една поредица от хора, които се „грижат” за тяхното преуспяване, една доста дълга верига, която ако сравним със същата банда сега през 2008 година ние имаме отново бандата, отново същия ентусиазъм, отново същата воля за известност, но можем да съкратим много хора от веригата. Затова този албум им е струвал 40лв и със себестойност ти наистина няма да очакваш да спечелиш нещо от несъществуващи продажби, а очакваш да спечелиш нещо от живи изпълнения или начина, по който подхождат Рейдиохед, аз му викам на това начина на „протегнатата шапка”, пускали са шапка след публиката, така голяма група като Рейдиохед си позволява да направи същото нещо в момента. Но те могат да си го позволят. Пък и зад тях пак има хора, които се грижат за мениджмънта.Мисля, че зад тях са останали само уминте хора и не тези, които живеят на техния гръб- поне този човек Tом Йорк не мисля, че ще остави нещата така.
(Мишо):За да движим нататък, ще ти благодаря, че казваш, че зачестяват участията ни на живо, но мене ако питаш това не е често дори. Би могло да бъде много по-често , ако имаше повече места за свирене. Различни както по размер и различни като посещаемост.
Според теб честотата на свирене зависи от това, че няма места?
Главно е от това. Ако ни следиш, ще видиш че периодично се появяваме в Сунгингхол и периодично – някоя голяма зала на 4КМ.
Бяхте поканили Мишо Йосифов в сунинга, получи се интересно?
(Рони): Да, защото бяха двама Мишо Йосифовци(смях)
(Тодор): Да, точно това беше най-интересното, че бяха двама Мишо Йосифовци.
Не сте ли доволни от вашето участие там?
(Мишо):Напротив доволни сме.
(Тодор): Нали си говорим за това, че ние свирим на живо и на друго не се надяваме. Всеки път си е лека агония.
Защо агония? Откъде идва агонията?
(Тодор): Че трябва да си изкараш най-доброто. Но не се притеснявай – те музикантите си умират на сцената всеки път. Ако са истински. И ще оцелеят и ще продължат нататък.
.jpg)
Човекът, който е с конрабаса във вашата формация, видях го на концерта на Нейджъл Кенеди и той се шегуваше, като го наричаше “Jesus on the base”
(Мишо):Те свириха заедно, да. Кастингът, който прави Нейджъл Кенеди за оркестъра, искаше само един импровизатор и това беше контрабасиста, Георги беше избран за единствен, с който те си подаваха въпросчета и отговорчета в малкото импровизация в изпълнението на Нейдъжл, а другото си е говото, написано, и се репетира. Георги Дончев един от оригиналните „Акустична версия” брат му е Антони Дончев.
(Тодор): Викаме си музиканти като Гошо, който идва от джаза и Мишо Йосифов на тромпета, който идва от джаза. Да има поне двама музиканти в групата истински, защото иначе трябва да разчитаме на театрални и видео прийоми, за да станем по-поносими.
Не ги уважава на театралните и видео приомите?
Зависи, ако са приложени уместно, добре, но по -добре да си вземеш двама джаз музиканти да ти е спокойно на душата (смях)
Сега на 15-ти пак ще сте петимата?
(Тодор): Само с Георги
Кое ще е различното в това ви представяне?
(Тодор): За хората няма да изглежда толкова различно, колкото за нас самите всеки път има някакви нюанси и баланси между акустичното и електричното. Може би работата е в нюансите.
Какво искате да се случи с Насекомикс?
(Мишо):Искаме да ни се случи, колкото повече тук да свирим, толкова повече и навън да свирим. Там за нас има поле за изява, там има много повече хора, които оценяват този тип нестандартно вписано в този стил изпълнение. Много повече, не като количество, а като качество. И хората, които тук ни слушат се вписват в това число на хората, за които говоря в чужбина и да не звучи като самохвалство, но ние сме от малкото групи, които имат обособена публика.
(Тодор):Преведено на български това означава, че малцина ни изтръпяват (смях).
С риск да се повторим това е новата ситуация, в която на музиканта му се налага да живее. Не може да се надява на продажби на сидита и дивидита т.е. ако иска, нека се надява, но не знам, дали ще му стигнат нервите. Което е много хубаво, защото ще се върне духа на музиката, музиката тряба да бъде изсвирвана на живо.
Nassekomix са утре (15.03) в Парти център 4км както и тук.