Тази книга не е роман, дори епистоларен; не е есе, нито очерк, нито каквато и да е друга документална творба. В тази книга има спомени, притчи, приказки, мечтания, фантасмагории, както и кратки портретчета на настоящето. Можем да я наречем свидетелство за две епохи – от живота на авторите и на страната им. За две времена – миналото и настоящето. Миналото, когато хората около Мадарската баня любезно се поздравявали с „Честита баня“, а Климбо продавал първите найлонови чорапи в клозета на 21-о училище. Когато на морето тийнейджърите спели залепени на допотопни походни кревати, обаче им било хубаво да фосфоресцират на лунна светлина. Когато в упоение слушали Елвис и Вивалди.
Но едва читателят се е сетил за думите носталгия и жалба за младост, когато прочита как Къци попаднал в експериментален театър и набързо го разпердушинили, защото кой ти търпял експерименти в ония времена, а пък на Великден съгледвачите гледали Олга как се чука с великденски яйца и замисляли как да я насадят на пачи. И как някъде по същото време или малко преди това разгромили джаз Овчаров, а бащата на Джу, както разказвал след години, го местили от един обект в Белене на друг обект в Белене (онова Белене, отминал символ на най-злото тоталитарно време и неотминаващ повод за политическо дърлене.) И значи читателят си казва: каква ти носталгия, по кое носталгия?
Тогава може би да очакваме на фона на непредизвикващото истинска носталгия минало удовлетворение от настоящето? По-добре да не очакваме. Настоящето е представено с малки букви и заема не повече от няколко страници, нарязани на дребни парченца. Ако ги съберем всички заедно, ще получим картинка, която никак не буди удовлетворение. И в която настоящето е може би най-сбито изразено със следните редове:
Откраднати са печатът на параклиса „Света Богородица“ в село Овчарци, 10 чифта чорапи, 10 бутилки домашно вино и ракия, и дарения в монети на стойност 10 лв. Това е. И престъпността ни сиромашка. (Големите бандити отдавна са се изпрали.) А за да не си помислим, че във Варшава (която Кръстю като цяло харесва) са кой знае колко повече прокопсали, прочитаме следното умозаключение: Човек не само в собствената си стра-
на може да бъде емигрант, но и в чужбина. Не беше ли обратното? Объркахте ли се?
Росица Ташева
За авторите:
Олга Шурбанова е завършила Българската държавна консерватория, специалност пиано. Била е музикален редактор във вестниците „Пулс”, „Народна младеж”, „Народна култура”, главен редактор и директор на издателство „Музика”, главен редактор на списание „Ек” в Държавната агенция за българите в чужбина. Една от най-авторитетните ни музикални критици, тя има издадени и пет белетристични книги: „Когато Париж беше твой” („Народна младеж”, 1977), „Накажи ме с любов” („Хр. Г. Данов”,1989), „Само душата” (Издателско ателие „Аб”,1999), „Лично време” („Жанет-45”,2002), „Вкус на Моцарт” („Жанет-45”, 2005). Като главен редактор на културния двумесечник „Ек”, предназначен за сънародниците ни зад граница, О. Шурбанова е съставител и автор на 101 отпечатани и разпространени в цял свят книжки, прерасли в своеобразна енциклопедия на националната ни история, култура и обществен живот, и на двата сборника „Автономията живот. Срещи с изявени българи в чужбина” (1997, 2009).
Нейни литературни творби са публикувани във всички специализирани издания в страната, някои преведени на полски, немски и английски език. Член е на Съюза на българските композитори – секция „Музиколози”, и на Сдружението на българските писатели. Удостоявана е с награди от СБК, от МВнР, спечелила конкурса на Сдружението на българските писатели за 1999.
Кръстю Ивайлов Пастухов (внук на българския политик Кръстьо Пастухов) е завършил българска филология в СУ „Св. Климент Охридски” със следдипломна квалификация библиотекознание и библиография. Поет, белетрист, журналист, сценарист. Бил е строителен работник и реставратор; сценичен работник в Софийската опера; преподавател в ИЧС и редактор във вестниците „Столица”, „Демокрация”, „Про и Анти”; експерт в агенция „Авторско право” в Министерството на културата. В периода 2006–2011 г. живее със съпругата си в Полша.
Издал е над 20 книги със стихове, приказки и разкази (някои в съавторство със Севдалин Генов и Любен Лачански), плочата „На приказки с Климент” (съвместно със Севдалин Генов и Климент Денчев), автор е на сценарии за анимационни и научно-популярни филми и многобройни телевизионни поредици за деца. Последните му поетични сборници: „Небесна врата” (2006), „Отражения” (2008) и „Бликове” (2010) имат своите премиери и във Варшава.
Негови стихове са превеждани на унгарски и полски език. Отличен е с призовете: „Ханс Кристиан Андерсен” на Българската телевизия за детски предавания, „Бухалка” (1995); „Свети Стефан” (1997); с Наградата на в. „Век 21” (1997), както и с почетна грамота и плакет на Министерство на културата за заслуги в развитието и разпространението на българската култура (2001). Член е на Съюза на българските журналисти и на Сдружението на българските писатели.
ИК Колибри
Корична цена: 9 лева
Още на Kafene.bg: