IETM говори е поредица от интервюта, в която ще ви представяме творци от различни области на изкуствата, които взеха участвие в първата международна среща в София за съвременни изкуства – IETM от 15 до 18 октомври. Запознайте се с Фират Кушку. Снимката към текста е на Михаил Новаков.
Кой си ти и с какво се занимаваш?
Казвам се Фират Кушку и съм от Истанбул, Турция. Аз съм независим хореограф, изпълнител и мениджър на компания, която се заминава с танцов театър. Също така работя за един танцов фестивал в Истанбул. Там се занимавам с административната работа.
Кога посети за пръв път среща на IETM и какви бяха първите ти впечатления от нея?
Сега, в София, посещавам за пръв път такава среща. Интересно е. По-спокойно, отколкото очаквах. Също така доста изморително, но пък отварящо пространства за нови идеи в главата ми. Доста позитивно изживяване.
Какво е IETM за теб?
За мен IETM е възможност да се докосна до професионалисти (както и до аматьори) от сценичните изкуства, които идват от много и различни места, и които са обединени под общото название „култура”. Това е готино… Мисля, че „култура” е доста широко понятие.
Каква е твоята „роля” по време на срещата?
Хм, това е труден въпрос. За мен е огромно предизвикателство фактът, че съм както мениджър, така и индивидуален независим артист. Опитвам се да се пусна по течението и в двете си поприща. Когато си общувам с хората тук следя внимателно коя част от мен може да се „вмести” в комуникацията ни.
Откъде си и с какво държавата, от която идваш, се различава от останалите държави?
Аз съм от Истанбул, Турция. Спрямо всички държави, чиито представители виждам тук, на срещата, както и по принцип, виждам страната си като мост между различни култури. Както по отношение на географията, така и по отношение на културата. Ние, турците, сме щастливи и имаме късмета, възможността да се артикулираме като част от Средиземноморието, от Балканите, от Азия, от Европа. Като страна, която не е член на ЕС. Като страна, която върви по пътя си към ЕС.
Какво те вдъхновява в изпълнителските изкуства?
Какво ме вдъхновява? Чувствам, че имам какво да кажа и за моето светоусещане изпълнителските изкуства са най-адекватното и естествено средство за изричане на това послание. Аз виждам себе си, тялото си, визията си (начинът, по който изглеждам) като средство за изказване на своите идеи.
Според теб какво е да бъдеш артист?
Не спирам да си задавам сам този въпрос, както и да проучвам и чета по него. Все още нямам отговор.
С какъв проект се занимаваш сега? Като артист и като мениджър?
Имам проекти и в двете насоки. Работя върху един солов проект. В момента правя проучвания за него. Става дума за симетрията, както и за термина „симетрия”. Не само като движение, но и като пространство. Занимава ме въпросът как пространството може да бъде симетрично и по какъв начин това се отразява върху движенията в него. Подходът ми е леко научен. В същото време се заминавам с управлението на компания за таланти, която се казва Mustafa Kaplan. В момента се подготвяме за последната стъпка от един проект, върху който работим последните месеци. Проектът се нарича Шестстотин стъпки, съфинансиран е от полския институт и ще го представим в края на този месец в Истанбул.
Какви са твоите планове за близкото бъдеще?
Целта ми е да бъда артист, но като всеки човек трябва и да осигурявам живота си по някакъв начин. Балансът между тези две неща е много труден. За съжаление до момента, в който се утвърдя като артист, трябва да се занимавам с административна и организаторска дейност. Това е положението.
Тази сутрин, докато вървеше насам, към НДК, където се провежда срещата, направи ли ти впечатление нещо, което видя, с което се сблъска на улицата?
Огромните, широки улици. Огромните тротоари и всички тези дървета. Наистина съм впечатлен. Това, че няма чак толкова много високи сгради е друг факт, изпъкващ в сравнение с мястото, откъдето идвам. Това, че няма толкова големи тълпи. Струва ми се, че този град е много спокоен, много бавен и това ми допада.
Прочетете още:
IETM говори: Мишел Кере