С днешния си дудъл, търсачката Google чества Елзе Ласкер-Шюлер. Тя е немска поетеса, белетристка, есеистка и автор на театрални пиеси.
Шюлер е родена в Елберфелд край Вупертал в семейството на заможен банкер. Поетесата рано напуска родния си дом и се преселва в Берлин, за да се посвети изцяло на живописта и литературата.
Там излиза първата ѝ стихосбирка „Стикс“ (1902), последвана от „Седмият ден“ (1905). В Берлин поетесата сътрудничи на експресионистичните списания „Ди Акцион“ и „Дер Щурм“, както и на списанието на Карл Краус „Ди Факел“.
Тясно приятелство я свързва с много от най-значимите берлински писатели и художници като Теодор Дойблер, Оскар Кокошка, Франц Марк, Франц Верфел, Георг Тракл, а към поета Готфрид Бен тя изпитва дълбока и безутешна любов. След два безуспешни брака Елзе Ласкер-Шюлер се затваря в себе си и заживява единствено за творчеството си.
Изнася лекции в Мюнхен, Цюрих, Виена и Прага, пътува и в Съветския съюз.
Елзе Ласкер-Шюлер е смятана за родоначалник на литературния експресионизъм, изразен в стихосбирката ѝ „Моите чудеса“ (1911).
През 1932 г. тя получава авторитетната литературна награда „Хайнрих фон Клайст“ за „непреходните ценности в нейната поезия“.