В десетия студиен албум на бандата основната тема е свободата.
“Това е свободата на артиста – да направим този албум” – казва Джон Бон Джоуви. „Музикалната свобода е да откриваш, а емоционалната – да изразяваш това, което е в сърцето ти”.
Резултатът е Lost Highway – завладяващ сет от 12 нови парчета. Любовта, както и животът, е изгубена, намерена, забравена и възродена в тази колекция. Настроенията са много, но основното чувство е едно – истински Бон Джоуви.
Този албум Джон описва като „един запис на Бон Джоуви, повлиян от Нешвил. Ходя в Нешвил от 1991 – обяснява Джон. – Това е град на песни и изпълнители. Ако сте като мен, да обичате музиката и да се разхождате с други автори, Нешвил е мястото. Вдъхновявам се от чувството и креативната атмосфера там”.
„Да напишем с Джон този албум беше дълбоко пречистващо – казва Ричи Самбора, който участва в създаването на 10 от песните. – Преминах през емоционални промени, които бяха нещо ново за мен. Болен баща. Тежък развод. Отваряне на нова страница от живота ми. Вложих всичко в този проект, всяка частичка от душата си”.
„За повече от двадесeт години Ричи и аз сме били много близки. Дори когато песните ни са били измислени истории, те са разкривали нашето мислене. До голяма степен Lost Highway разкрива светлината, която любовта носи. Когато светлината на любовта заблести, виждате как брoнята се пропуква. Виждате всеки процеп, всяка драскотина. И всичко е наред. Точно за това е и песента “Everybody’s Broken” – споделя Джон.
„Гледах на Lost Highway като на дневник за определен период от време – казва Ричи. – Беше проницателно време, защото откривахме наново простичката свобода и забавлението от това да пишем песни. Търсихме честност и интимност. И въпреки че отделни любовни песни като “Seat Next To You” са за романтиката между момче и момиче, докато я създавахме аз мислих за мен и баща ми. Мислих си, че каквото и да се случи, един син винаги ще има своето място до баща си”.
„Когато пея “I Love This Town” – обяснява Джон, – очевидно говоря за Нешвил. Нешвил е духът зад тази песен. Но аз говоря и за всички други градове, където креативната енергия е подкрепяна и окуражавана. Това са Чикаго, Лондон, Токио, Берлин или Ред Банк, Ню Джърси. Започвайки преди около 25 години, отраснахме с вярата, че в основата трябва да са добрите песни. Тези песни оставиха спомени не само на нас, но и на хората, които ги слушат. Тези песни са гръбнакът на целия луд музикален бизнес. Lost Highway ни върна вярата. Той ни отведе обратно до корените ни – където добрите истории се превръщат в добра музика”.
Самбора определя заглавието като многозначително. „Аз също пътувам по Изгубената магистрала (превод на Lost Highway) – казва той. Страшно е, защото е неизвестно, но е и хубаво, защото води към вълнуващи нови места. В една от песните Джон казва „В огледалото за задно виждане животът ми става по-спокоен”. А в друга – „Много хора заминават”. Вярно е, има и малко тъга. Има и сълзи в целия албум. Но има и радост и много надежда, както и очакване какво ще се случи, когато отвориш нова страница в живота си. А в края разбираш, че Lost Highway е продължение на това пътуване”.
Lost Highway е десетият студиен албум на бандата, формирана в началото на осемдесетте години на миналия век. След повече от 120 милиона продадени албума и 2500 концерта в над 50 страни, пътуването на Бон Джоуви продължава.