“Този албум е вдъхновен от спомените, от песните, които ми помогнаха да бъда такъв, какъвто съм – казва Кени „Бейбифейс” Едмъндс за новия си албум Playlist. – Те формираха миналото ми, а сега формират и бъдещето ми”.
Всъщност осем от десетте песни в албума предизвикват спомени у всеки, който обича поп музиката на последните три десетилетия. Заглавията им, както и оригиналните им изпълнители оформят култов дрийм тийм: “Wonderful Tonight” (Ерик Клептън), “Shower the People” и “Fire and Rain” (Джеймс Тейлър), “Knockin’ on Heaven’s Door” (Боб Дилън), “Please Come To Boston” (Дейв Логинс), “Longer” (Дан Фогелбърг), “Time in a Bottle” (Джим Кроук) и “Diary” (Брийд).
Въпреки че са обичани от всички, тези песни не са първите, които феновете асоциират с Бейбифейс. „Може би изглежда малко пресилено да се завърна с тези песни – казва с усмивка той. – Но аз не го усещам така. За мен е доста нормално”. Отнасяйки се с уважение към оригиналите, Едмъндс залага на ритмичните акценти, които придават чувствена дълбочина на песните, a резултатът е страхотна акустична соул музика.
Playlist е въплъщение на любовта за Едмъндс, защото за него, както и за милиони хора тези песни са причината да обича музиката. „Когато бях седми или осми клас, ходех на църква всяка неделя и слушах църковната музика – спомня си той детството си в Индианаполис. – Това бе забавната част за мен. В момента когато свещеника започваше с проповедта обаче, аз напусках църквата и отивах в колата, за да слушам радио. Обикновено слушах една R&B станция, но по това време пускаха пак църковна музика. Превключвах на AM поп-станцията, където се запознах с Джеймс Тейлър, Брийд, Боб Дилън, Ерик Клептън. Учих се как да свиря на китара, това бе акустична музика, усещах я близка. Обожавах я!”
Да изпълняваш песни, които означават толкова много за теб си има своите предизвикателства. Как се нареждаш до артистите, които са поставили стандарта, по който се равняваш? Едмъндс се изправя пред този проблем в студиото. „Аз бих могъл да направя цял албум с песните на Джеймс Тейлър, харесвам нещата му толкова много – споделя той. – Това, което ценя в него, е че има толкова много любов в гласа си, толкова спокойствие и свежест. Когато започнах да изпълнявам ‘Shower the People’, разбрах, че дори не се доближавам до чувството, което той предава. Изследвах го, за да разбера как успява да звучи толкова добре и мисля, че успях да направя същото.”
Изпълненото на “Knockin’ on Heaven’s Door” на Дилън също e едно от най-големите предизвикателства, въпреки че (или именно защото) едно от децата на Едмъндс е наречено Дилън, в името на великия изпълнител. „Бях малко несигурен докато го правех, защото гласовете – моят и на Дилън, по никакъв начин не си приличат – казва Едмъндс. Неговият глас е толкова свободен и дрезгав. Но тази песен винаги е била великолепна. И в каря на краищата, това е един от тестовете за добра музика: великолепната песен винаги остава великолепна.”
Едмъндс е работил с Ерик Клептън, най-вече по сингъла “Change the World”, отличен с Грами. Затова баладата “Wonderful Tonight” е естествен избор. „Това е една от песните му, които винаги съм обичал, защото той никога не е правил твърде романтични парчета – казва Едмъндс, смеейки се. – Точно заради това тази беше лесен избор.”
Същевременно “Diary” на Брийд, с тематичните обрати и любовно откровение е едно от местата, в които Едмъндс открива атмосферата на собствената си музика. „Това беше една от първите песни, които чух по AM и наистина ме впечатли – спомня си той. Това бе част от моята подготовка – сладко-горчива романтика, това да си влюбен, да си с разбито сърце. Това бе музиката, която ми помогна да се изразя”.
Playlist е истинско предизвикателство, което идва заедно с няколко нови песни, които допълват богатата палитра на албума. „Беше трудна задача да направя няколко нови песни и да ги поставя наравно с тези – споделя Едмъндс. Но аз съм късметлия. Написах две песни, които могат да се слушат с всичко. Те паснаха веднага.”
Няма съмнение, че “Not Going Nowhere” ще докосне сърцето на всеки, на който се е налагало да обясни на децата си, че раздялата на родителите не означава и раздяла на родителя и детето. За Едмъндс тази приятелска раздяла с жена си Трейси се бе превърнала в национална новина, а песента е изцяло вдъхновена от живота му. „Свирех мелодията и думите се изляха от само себе си, като при разговор – казва той. Това бе част от разговора, който аз и Трейси проведохме с децата ни. Казахме им, че ние все още сме най-добри приятели и че нищо няма да се промени. Искахме да ги накараме да се чувстват сигурни”.
Парчето “The Soldier Song”, също е повлияно от връзката родител-дете, след като Едмъндс посещава свой приятел, чийто син е служил в Ирак. „Трябваше да отида в дома му, за да усетя връзката. Политиката няма значение, когато тези деца са там, те вярват че се бият заради нас. Те умират за нас. Без значение дали войната е правилна или не, те се бият от сърце, за да сме защитени. За това трябва да ги помним и уважаваме.”
В заключение Едмъндс казва, че Playlist е „един от най-любимите ми записи, които съм правил. Готиното е това, че е познато, но същевременно – ново. Искам хората да чуят нещо познато, но като за първи път. Надявам се това да се хареса, за да мога отново да извадя наяве още от любимите ми спомени.”