Как изчезват улиците? Понякога просто избледняват, сякаш някой ги е замазал с училищен коректор. Как пада слънцето над фронтовата линия? Като безумен скачач в бездната.
Войната има свой собствен, зловещ език, но в книгата „Стихове от бойницата“ на Максим Кривцов този език се превръща в чиста поезия. Изданието на „Парадокс“, преведено майсторски от Албена Стаменова, ни превежда през един широк окоп, който изведнъж става и наш. Това е поезия на оголените нерви и изострените сетива – стихове-куршуми, които уцелват право в сърцето, за да останат там завинаги като мостове на взаимно разбиране.
Максим Кривцов (22 януари 1990 – 7 януари 2024) е многолик талант – поет, фотограф, общественик, доброволец и доблестен войник. Неговата артистична душа му спечели прозвището Далѝ, но съдбата го превърна в защитник на родината му.
Благодарение на изключителния и сетивен превод на Албена Стаменова, българският читател има възможност да се докосне до автентичния глас на Максим. Преводът успява да запази суровата меланхолия, ритъма на оръжейните залпове и същевременно нежната лиричност на автора.
„Стихове от бойницата“ не е книга за забавление. Тя е документ на епохата, вик за хуманност и доказателство, че дори в най-тъмните землянки поезията може да свети и да топли. Купете я, прочетете я и я запазете – тя ще промени начина, по който гледате на сутрешното си кафе. И на живота си.
