Пътешествията на един българин, който изживява хилядолетната култура и впечатляващата модернизация на Япония, благодарение на влака-стрела
Известният влак-стрела „Шинкансен“ е пуснат за пръв път през 1964 г. по повод XVIII летни олимпийски игри в Токио. Тогава влаковете достигат върхова скорост от 250 км/час.
„Шинкансен“ тласкат Япония напред, защото големите разстояния между отделните градове вече не са проблем. Влаковете приобщават обществото и ускоряват всички процеси – бизнес сделки, работни пътувания, възможности за бърза среща с близки, транспортиране на съобщения и пратки за много кратко време до далечни региони на страната.
„Шинкансен“ ми дадоха възможността да опозная четиринайсет японски града за три седмици, която не би била осъществима без тях.
Пожелавам на всички, които не са били в Япония, да я посетят поне веднъж в живота си и да пътуват с „Шинкансен“, за да опознаят Духа ѝ – древен и вечен!
Атанас Владиков
Интервю с автора
Атанас Владиков е доц. д-р, преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски“, експерт по МИО, преводач, автор на книгата „Аригато, Токио! Градът, който живее в XXII век“ и съавтор на „Роднини. Една 100-годишна история, свързана с Балабановия род“.
Влечението му към Япония се усеща във всичко, с което се захване. Той не само работи усилено за сътрудничеството между България и Страната на изгряващото слънце, но и е част от екипа, който изгражда вишнева градина „Аригато“ и установява изучаването на японски език и култура в СУ „Св. Климент Охридски“ – гр. Пловдив.
Сега, като резултат на поредното му посещение в красивата и мистична държава, излиза новата му книга „Хиляда жерава: Впечатления от едно пътуване из Япония с влака „Шинкансен“. Пътепис, който вдига завесата на източната икономика, традиция, бизнес, природни забележителности и социални политики.
– Г-н Владиков, през 2025 година преминавате през четиринайсет японски града благодарение на влака-стрела „Шинкансен“. Разкажете ни за пътуването и как вдъхнови автора във вас?
Заминах с група приятели каратисти – те пътуваха за вътрешен шампионат за повдигане в бойни степени, а аз заради Световното изложение в Осака. Пътувахме по индустриалния коридор Токио – Осака – Фукуока (около 1200 км), наричан още „Токайдо“. По това протежение живеят около 80% от населението на страната.
Влакът „Шинкансен“ минава през много градове, всеки със своята собствена история. Някои са свръхмодерни, други пазят усещането за истинската, традиционна Япония. И голяма част от тях са свързани с нас по някакъв начин. Например Окаяма е побратимен с Пловдив, Фукуяма – с Казанлък. От историята знаем за Хирошима и Нагасаки, като в Нагасаки, в Парка на мира, се намира статуята „Вик“ – подарък от българския народ. От филма „Шогун“ сме виждали замъците в Химеджи и Осака.
А какво да кажем за Нара – Града на сърните? Невероятно красиво място. Там сърните се движат по булевардите, в градините, без потокът от автомобили, жители и туристи да им пречи. Историческият музей е заобиколен от плитки рекички, в които сърните се разхлаждат. Тази симбиоза между природа и модернизация ме изуми.
Много се впечатлих и от жеравите, които видях в градината в Окаяма, и всъщност, когато ми разказаха легендата за хилядата жерава, реших, че това е най-естественото заглавие за книгата. Оттам дойде вдъхновението да пресъздам тази японска легенда за българския читател и да припомня, че човек трябва да живее с надежда. И че може би шинтоизмът, като едно от най-старите религиозни течения, крие в себе си сили, които не виждаме, но ни помагат да вървим напред и да отстояваме своята истина.
– Кое се превърна в любимото ви място за описване?
Отидох заради технологичното развитие на страната, но истинската Япония почувствах в Замъка на Бялата чапла в Химеджи. Там ни задължиха да се събуем боси, което е интересно преживяване. Когато видях и обиколих замъка, се пренесох в едно отминало време на самураи и притчи.
Другото място бе Свещената планина Фуджи с нейния ценотаф, в който почиват душите на загиналите във войните за Япония, и „Камбаната на сърцето“. Камбаната е поставена в рамка с формата на сърце, през която се съзерцава планината. Поверието гласи, че когато удариш камбаната и си пожелаеш нещо, желанието отива до Фуджи-сан и се сбъдва.
Градините на Япония също са прекрасни. Аз съм любител на градините и потвърждавам, че в тях можеш да прекараш цели часове.
– Доколко е трудно да се предаде магията на една чужда култура на българския читател, особено толкова далечна от нашия бит и наратив?
Действително е трудно, защото ние сме много силни индивидуалисти. Не можем да намерим тази екипна ефективност, която други народи, в частност японският, имат.
За омекотяването на характера ми помогнаха бойните изкуства, защото те учат на старшинство, на йерархия, на поклони. Не можеш да започнеш и приключиш тренировка, без да се поклониш на учителя. Не можеш да бъдеш посветен в по-високите степени и в по-сложните техники (особено техниките с оръжие), ако имаш злонамерени мисли. Така че бойните изкуства положиха един много силен отпечатък в моето разбиране за японската култура и всички от групата ни се съобразяваха с нея.
Самата организация не би била възможна, ако нямахме дисциплина. Казва се, че трябва да тръгнем в осем часа, значи осем – не по-рано, не по-късно. Казва се, че имаме петнайсет минути за кафе, значи петнайсет. Това за средиземноморския човек е много далечно. Ние сме импулсивни, емоционални народи, докато единството на японците им помага да вървят напред. Неслучайно страната се нарежда в топ пет икономики в света.
Освен това техният ценностен модел е друг. Там изкуствата, образованието, преподавателската дейност са на огромна почит. Японците имат страхотно уважение към учителите, към хората, които носят знание, към артистите. Те са намерили баланса между културата, религиозните убеждения, науката, технологиите и етиката.
– Остана ли нещо недоразказано за Япония, което искате да разкажете в бъдеще?
За панаира в Осака трябва да се напише отделна книга, защото България се завърна на Световното изложение и нашият талисман – Лакто-чан, кръстен на българската бактерия, решаваща за ферментацията при киселото мляко, спечели награда за най-хубав талисман на ЕКСПО 2025 Осака-Кансай. Също така жителите на град Ишиока дариха на българската палата камък-скулптура с издълбана молитва за мир като благодарност за помощта, която народът ни е оказал на града през 1923 година, когато е бил ударен от мощно земетресение.
На Световното изложение видях впечатляващи нови технологии от САЩ, Саудитска Арабия, скандинавските страни, Китай, Япония и други. Всички те работят за опазване здравето на човека и здравето на природата. За всичко това е нужно да се говори повече.