Авторката пристига от Португалия специално за премиерата на романа
На 31 май (неделя) от 11:00 часа в книжарница Umberto&Co (ул. „Славянска“ 14) ще бъде представен романът „Кой се страхува от светците на дома“ от Сара Дуарте Брандао.
Носител на Литературната награда на град Алмада за роман (2023 г.) и на Наградата за нов автор (2025 г.) на най-голямата онлайн книжарница в Португалия – Wook, книгата „Кой се страхува от светците на дома“ е определяна като роман, който озарява ежедневието със своята чувственост и лиричност, а Сара Дуарте Брандао – като необичаен литературен талант.
Модератор на дискусията ще бъде Невена Дишлиева-Кръстева – наложено име в книгоиздателския бранш, преводач и редактор на редица заглавия, сред които и романа на Сара Дуарте Брандао.
За превода на събитието ще се погрижи Рада Ганкова – преводач на книгата, която ще сподели интересни моменти от преводаческия процес. В края на събитието читателите ще могат да си закупят книгата с автограф от авторката и да ѝ зададат лично своите въпроси.
Сара Дуарте Брандао пристига в България с голямо вълнение, след като през 2018 г. прекарва шест месеца в страната ни, в която се влюбва още тогава. Премиерата на дебютния ѝ роман, вдъхновен и от посещението на страната ни, е с вход свободен. Писателката ще гостува и на Панаир на книгата в София, който ще се проведе между 1 и 7 юни.
Посещението на писателката в София се осъществява с подкрепата на Институт „Камойш“ (Espaço Camões – Sófia) и Посолството на Португалия.
Партньор и домакин на събитието е книжарница Umberto&Co – уютно и атмосферно пространство, където срещите между книги, писатели и читатели оставят незабравими спомени.
Още за авторката
Сара Дуарте Брандао е родена в Порто и е израсла стъпила с единия крак в градчето Бейра Байша, а с другия в градчето Ароука, където има късмета да живеят бабите ѝ и дядовците ѝ. Завършва Комуникационен дизайн и Магистратура по литературознание и културология. В момента е докторантка по Образователни науки.
Отличена е с литературната награда Nortear за свой разказ. Съоснователка е на Truz Truz Editora, където е автор и дизайнер, а творбата ѝ CriÁrvore (2022) е включена в Националния план за четенето на Португалия.
Дебютният ѝ роман „Кой се страхува от светците на дома“ е удостоен с литературната награда на град Алмада за роман през 2023 г.
Обича да плете и вместо да пропъжда лошото, предпочита да го приспива с песен. Пише от любов и инат и вече трудно разграничава правилата и различните правописни норми на португалския език.
Повече за книгата
Една от най-поетичните книги, които съм чела! Книга за фини и сензитивни читатели. За читатели колекционери, които могат да надушат истински добрата литература между редовете ѝ.
Сара Дуарте Брандао категорично зае място сред любимите ми писатели, които следя с интерес и прекомерно вълнение.
Рене Карабаш
Това е историята на Мария Тереза, жена, израснала в малко рибарско селище в Португалия между семейните окови и свободата, която намира в книгите и тайната си страст. Осъдена да живее в сянката на очакванията на баща си и съпруга си, тя решава да се опълчи на повелите и традициите, да поеме юздите на съдбата си и да прекоси реката в търсене на себе си.
Днес я откриваме да тъче гоблени в мистериозна къща в португалско градче на река Доуро, където хората я считат за вещица, която плаши децата. Обаче едно неочаквано приятелство с малката Жоана, на която Мария Тереза показва приказния свят на книгите, е нейният шанс да намери спасение. Там, където всички съзират тъмнина, Мария Тереза вижда красота и възможности.
Фрагмент по фрагмент, романът изгражда история, вдъхновена предимно от фигурите на светци, дело на скулптура Алтино Мая, но и от спомените на авторката от дните, прекарани в различните краища на България.
„Кой се страхува от светците на дома“ разделя повествованието на три части и множество индивидуални фрагменти, обхващащи различни моменти от живота и преживяванията на главната героиня Мария Тереза. Този преднамерен избор дистанцира романа от традиционния жанров формат, въпреки че запазва забележително съгласуване, особено през образа на Мария Тереза – като дискурсивна фокусна точка и едновременно с това обединяващ елемент на наративната структура. Някои от въпросите и проблемите на настоящето, особено тези на женската вселена, определят идейното поле на произведението, чийто комуникативен стил приковава вниманието на читателя. Не на последно място се откроява и умело литературно писане, което предполага още по-сложни бъдещи литературни начинания от авторката.
Из протокола на журито на Литературната награда на град Алмада – Ана Маргарида де Карвальо, Жозе Мануел Мендеш, Мануел Фриаш Мартинс.
…сложна вътрешна структура, която се навързва и повтаря, като вътрешни рефрени, сякаш текстът се движи като плавно напред, връща се, усуква се и продължава. Като героинята, която тъче гоблен на стан. Толкова дълбока и философска книга, с наглед удивително простичка история, но всъщност велика и многопластова. От женското порастване, през домашното насилие, отхвърлянето на различния, четенето като спасение.
Невена Дишлиева-Кръстева
За преводача:
Рада Ганкова превежда бразилците Итамар Виейра Жуниор и Жозе де Аленкар, португалците Жоао Пинто Коелю и Изабел Рио Ново, мексиканките София Сеговия и Софи Бехарано де Голдберг.
През 2024 година получава наградата за ярки постижения в областта на превода на художествена литература на Съюза на преводачите в България за превода си на романа „Шепотът на пчелите“ на София Сеговия.
Романът „Кой се страхува от светците на дома“ заема специално място в нейното преводаческо портфолио и в сърцето ѝ. Това е първият ѝ превод на художествена творба, чието действие се развива в Порто – град с особено значение за преводачката, тъй като още като ученичка и студентка, тя пътува и учи португалски език точно по тези места.
Интервю с автора
Важно е да обръщаме внимание на занаятите и на пластичните изкуства, защото те могат да бъдат предупредителни знаци за възможни революции. Академичният ви път обхваща от Комуникационен дизайн до Литературознание. Продължавате ли да сте свързана с визуалните изкуства или все повече принадлежите към света на литературата?
Смятам, че визуалните изкуства и литературата са много по-тясно свързани, отколкото си мислим. Аз живея непрестанно между двете. Затова в крайна сметка думите са ми нужни, за да се изразя, но също така не страня и от пластичното изразяване.
Вдъхновението за „Кой се страхува от светците на дома“ се крие в едно необикновено събитие от реалния живот. Какво ви накара да го претворите като метафора в първия си роман?
Красотата на фигурите на Алтино Мая. Влюбих се в тези светци и бях много объркана, когато разбрах, че са били отречени. Как е възможно, дори и някой да не ги харесва, да настоява тези фигури да бъдат скрити? Вълнението, което изображенията предизвикаха в мен, ме накара да напиша историята.
Защо в тази книга, а и в реалността, изкуството, което тревожи, винаги е най-заплашително?
Намирам за много интересно това, че един ден, изцяло посветен на празненства, се е превърнал в абсолютно безредие, точно защото хората са били изненадани. Идеята, че изненадата превръща красивото в ужас, носи загадъчност в себе си. Днес можем да я тълкуваме като нещо любопитно, защото показва, че хората не знаят всичко, не знаят почти нищо. И този сблъсък с незнанието е един от най-големите всеобщи страхове. Там, където аз виждам свобода в незнанието, онази общност е изпитала страх. И заради страха е по-лесно да отречеш, отколкото да се запиташ, да опознаеш, да откриеш и да разбереш това, което ни тревожи.
Какво ви подтикна да създадете главната героиня Мария Тереза раздвоена между послушанието и вътрешната свобода?
Когато открих историята, автоматично се появи идеята за жена, силно повлияна от произведенията, които четях по това време, и по-специално от Мария Тереза Орта. Беше ми необходимо да създам героиня, която да се сблъска с предизвикателства, да бъде изправена пред нещо, с което не е съгласна, за да възникне диалог между нейния живот и съществуването на светците. Беше важно тя да изживее неподчинението. А за да не се подчиниш, е нужно нещо, което да те притеснява. Мария Тереза е първоизточник на средата, в която живее, а не обратното. Всичко беше изградено около нея.
Четенето и гобленът защитни бариери ли са или форма на освобождаване за Мария Тереза?
Бих казала, че са форма на освобождаване, макар че това зависи от гледната точка. За външния свят те са бариери, които му позволяват да избегне нуждата да се сблъска с тази личност. Но искам да вярвам, че за нея те са форма на освобождаване.
Какво се появява в диалога между традицията и творчеството в занаятчийството?
Художественото изразяване е винаги дълбок и реалистичен диалог със света. Има неща, които виждаме в книгите, или в картина, или в статуя, и после се случват в реалността. Исках да покажа, че Мария Тереза предвижда неща чрез гоблените, върху които работи. По същия начин, както жените са бродирали кърпички на възлюбените си: с думи и стихове. Може би те не са си представяли, че ще получат същото право на образование като мъжете, но са допринесли за това. Важно е да обръщаме внимание на занаятите и на пластичните изкуства, защото те могат да бъдат предупредителни знаци за възможни революции.
Беше ли трудно да се намери баланс между интимността на героите и натиска на общността в рибарското градче?
Общността се оформяше постепенно, докато героите се изграждаха. А реката в крайна сметка се превърна почти в персонаж: тя отграничава едната страна, където Мария Тереза изживява детството и младостта си, от другата, създала по-затворена общност, която реагира по определен начин, защото не е виждала нищо друго. Не че хората са били движени просто от злоба, а по-скоро от силно чувство за принадлежност, заради което всеки индивид, който нахлуе в тази общност, в крайна сметка се оказва смущаващ. Не само Мария Тереза, но и самият свещеник, който е много важна фигура в рибарското градче. И именно това смущение позволява да се работи върху индивидуалното и колективното по начин, който не е рязък, а по-плавен.
Източник: Wook – най-голямата книжарница в Португалия, която отличава Сара Дуарте Брандао с Наградата за нов автор през 2025 г.
Превод: Рада Ганкова